Росица Стойкова ( с Нина Александрова и Еми Барух)
Това са сирийските бежанци, прогонени от с. Розово. Всички те благодарят за помощта и подкрепата. Трите млади семейства казаха, че нямат нужда от нищо, но бежанците в Харманли, където и те са прекарали седем месеца в очакване на документите си, имат нужда от много неща – храна, дрехи и т.н. Най-важното за всички тях обаче е да получат по-бързо документите си, даващи им статут на бежанци. А процедурата е твърде бавна.
Сирийските мъже в Крън вече имат работа в града. В къщата живеят три семейства с десетина деца. Новият им дом излъчва спокойствие и радост, а най-впечатляващото е детската гълчава. На гости в Крън беше друго сирийско семейство от лагера в Харманли с четиримесечното си бебе, родено на българска земя. Всички са избягали от малко село край Алепо, защото са останали без ток, без вода и без работа. Тъй като са кюрди, са нежелани в Турция. Но казаха, че българите са добри хора. Въпреки Розово. Планират да пътуват за Европа, където да си намерят препитание и да издържат семействата си в Сирия. Всичко това ми разказа младият мъж с бялата тениска – Али. Той говори английски и турски и е наистина зреден с оптимизъм. Благодари за помощта. Аз също благодаря на Еми Барух и Нина Александрова, които подпомогнаха тези „опасни“ сирийци!