Симеон Сакскобургготски: Винаги с Европа, никога против Русия
Симеон Сакскобургготски – цар на българите в периода 1943–1946 година, министър-председател на България в 85-то правителство 2001–2005 година, в интервю за Агенция „Фокус“
Ваше Величество, наскоро излязоха мемоарите ви, „Една необикновена съдба“. Какво искате да кажете на читателите с тази книга?
Симеон Сакскобургготски:Всъщност, най-важното беше да оставя нещо от първо лице, понеже все по – често чуваме „говори се“, „твърди се“, а аз съм видял немалко в дългия си живот. Така че и синовете ми, и дъщеря ми най-вече настояваха да оставя нещо от този род, да попълни малко историята. За Третото българско царство много малко се знае, то е изцяло заличено. И от друга страна, най-накрая това са все малки, не искам прозвуча нескромен, малки моменти от нашата история, които се попълват.
Знам, че историята не търпи думички като „ако“, но вие сте роден цар, ако съдбата ви се беше стекла така да управлявате България в качеството си на цар, тогава, как щеше да се развие пътят ви? Предполагам, че сте мислил за това?
Симеон Сакскобургготски: О, рядко. Знаете, аз съм страшен реалист и гледам на нещата, както са, и дори много пъти не си задавам такива хипотетични въпроси „дали“, „ако“. То не зависи от човека, ами от друго и винаги от съчетания на обстоятелствата. Но пък гледам и на живота и по един, въпреки многото, което съм преживял, позитивен начин. И си казвам, ами, добре, ако бях останал тука, ако изпълнявах, така да кажем легитимната си функция, може би нямаше да науча толкова неща, които съм научил вън и в един друг живот. Така че то си има, всяко нещо си има компенсация, нищо не е абсолютно черно или абсолютно бяло, или само лошо или само добро. Сигурно ако бях останал тука, цялата европейска картина щеше да бъде друга. Защото краят на Втората световна война щеше да бъде друг.
Да, аз затова направих уговорката, че в историята няма „ако“. Как гледахте на България, когато бяхте 6-годишен и управлявахте с регентски съвет, как ви се виждаше тогава България? Разбира се, доколкото си спомняте.
Симеон Сакскобургготски: Тогава България беше родината. Аз Син на цар Борис, той е началството, както го наричахме, и всичко се въртеше всъщност около родина, отечество и царя. Като дете аз не мога да твърдя и не би било коректно, че съм съзнавал нещо много по-задълбочено, това е бил моментът. Но че се усещаше тежестта на самата институция и най-вече на задълженията, колкото и да съм бил малък, имаше неща, които бяха принудителни заради функцията ми. Имах погледа на хората върху мен и значи трябваше да се държа по един даден начин. С това вече, разбира се, фактът, че самата длъжност или самата титла беше нещо, което стоеше на един пиедестал.
Когато години по-късно се връщате в България, за първи път оттогава, как вече възприемахте страната и след това, когато хората ви гласуваха доверие и ви избраха?
Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, аз толкова години от когато напуснахме, продължихме винаги да наблюдаваме, да следим, каквото може, колкото и да беше затворена страната и забранено въобще за нас или всякакъв контакт, не ми беше чужда. И вече от 1989 г. насам, разбира се, имах и директен контакт с хората, като премиер, естествено, усетих, че това пак е един начин, по който да служа на България, директен. И че се налагаше, защото след подобна изборна победа нямах и друг избор, да си го кажа съвсем откровено.
По време на срещите ви с хората имахте ли усещането, че те се отнасят към вас по-скоро като към цар, отколкото към министър-председател?
Симеон Сакскобургготски: Ами трябва да си кажа откровено, че аз помолих всички ми сътрудници в интерес на поста ми, който заемах в този момент, значи на премиер, да се обръщат към мен като г-н премиер. То беше нещо само временно. Предишната ми, да кажем, титла или функция тя си оставаше, така че няма, но усещаш, че при много хора, особено в чужбина им беше почти неудобно да ме наричат г-н премиер, защото ме познаваха като друга личност. В Европа е имало бих казал доста комични и симпатични моменти.
Царят е върховен главнокомандващ на армията. Днес тази функция се изпълнява от президента, представителната му функция е върховен главнокомандващ на армията. Как гледате на връзката владетел-армия-народ?
Симеон Сакскобургготски: Знаете ли това са, според мен поне са три от символите или ако искате колони или стълбове на държавността. А пък че армията и народът всъщност са едно и също, най-накрая армията произхожда от народа. Но е много важно да има взаимоотношение и най-вече да се гордеем със самата, как да кажа, институция Въоръжени сили.
Наистина е институция. Затова сега ще ви попитам виждате ли тази връзка управляващи-армия-народ сега?
Симеон Сакскобургготски: Знаете ли, живеем в други времена, където въоръжените сили си имат една бих казал много по-технически определена длъжност или цел. Едно време е било по-свързано с, как да кажа, с усещането за териториална защита. Има много моменти, които сега вече в една организация като НАТО вече е друга функцията. След това нямаме вече принудителната военна служба, което едно време е било доста по-пряка и директна връзка. Всеки е минавал, сега вече само който пожелае. Моментите са, каквито са си в историята, ама мисля, че идеалите, ценностите, всичко това трябва да се съхранява. Независимо дали сме в мирни времена. Аз просто ще го кажа като лично усещане, има моменти, когато ми беше много, много тежко като премиер. Имаше толкова предизвикателства. И си мислех, колкото и да е тежко, например на баща ми или на цар Фердинанд е имало допълнително бреме, ако щете, което бяха вероятността и опасността от военен преврат или например нашествие и нахлуване от съседни войски. Което, слава Богу, в ден днешен вече изобщо е извън всякаква възможност и вероятност.
Така е и не съвсем, имайки предвид, че живеем в динамична обстановка, виждате какви конфликти се случват по света. Визирам и Близкия изток, визирам събитията в Източна Украйна.
Симеон Сакскобургготски: Да, ама това трябва вече да стигнем наистина, пази Боже до
апокалиптични моменти и едва ли сме времена, където да има този вид война, а то са по-скоро малки отделни конфликти, разбира се, с които трябва да се справи международната общност.
Какви емоции предизвикват у вас песни като „Велик е нашият войник“, „Шуми Марица“, „Де е България“, едни песни, които малко позабравени, сега вече имаме възможност отново да ги слушаме в един диск, който Агенция и Радио „Фокус“ издадоха – „Бойните маршове на честта и славата на България“.
Симеон Сакскобургготски: Ами точно това, което вие казахте. За мен не са песни, за мен са маршове, и то чудесни, които помня още от детство и като ги слушам, голяма дума да кажа, че настръхвам, но наистина ми става драго. Защото всеки един от тях си има своето значение, своя момент и отгоре на това са чудесни, много бойни и патриотични. Аз мисля, че това си е част от нашата история и затова казвам, че инициативата на Радио „Фокус“, за да го кажа откровено, тъй като и слушам вашето радио, е чудесна и мен може би ме връща към моето детство. Винаги е приятно, когато човек е на стари години.
Сега ще опитам точно да цитирам вашия баща цар Борис Трети, който казва: „Моите министри са англофили, моите генерали са германофили, моят народ е русофилски, само аз останах българофил.“ Замисляли ли сте се защо вашият баща изрича тези думи и от какво са породени те?
Симеон Сакскобургготски: Вижте, аз страшно обичам анализа, обективното и най-вече нещата да са достоверни. Дали го е казал действително, дали му го приписват като туй „Винаги с Германия, никога против Русия“, това са бих казал крилати чудесни фрази и моите уважения. Но може би ако цар Борис го е казал, ами всъщност той е описал много добре положението и добавил българофил мисля, че вече в един по-шеговит тон, за да каже, че вече царят като институция е, който трябва да защита над всичко родината. И затова той вика, че оставя единственият българофил. Но в това отношение мисля, че има и много приписани работи, с най-добри намерения, или пък, но обективно погледнато, донякъде описва ситуацията в онова време.
А „Винаги с Германия, никога против Русия“?
Симеон Сакскобургготски: Това лично аз, пак прекалено така земен и прагматик. И две думи, които избягвам са „най“ и „никога“, защото съм се научил, че всяко нещо си има и момент и мярка. И в този случай се опитвах да го перифразирам с разбира се синовното почитание, като винаги с Европа, никога против Русия. Защото, стига да погледнем картата, няма нужда да се водим русофили, русофоби, такива неща, които за съжаление продължават да се тиражират. Ако погледнем действителността и ще разберем защо и двете – и Европа, и Русия са ни еднакво близки, интересни, ако тръгнем, пък и разбира се трябва човек да не се ограничава. Значи и отвъд океана на Запад може да търсим нашите си интереси или пък още по-далеч, в Далечния Изток, икономически, това са интересите. Но важното е да намерим тези, които са българските. Това е най-важното.
Дали не е искал да каже, ако предположим, че наистина е казал това, дали не е искал да каже, че не трябва никога да бъдем крайни?
Симеон Сакскобургготски: Това определено, определено. За жалост ние имаме, така пак с дълбокото си, разбира се, уважение, но имаме донякъде тенденцията да залитаме от една крайност към другата, без така да останем в средата. Но може би това е също нещо, което аз лично се научих и затова либералното, центристкото ми е много по-близко. И не казвам либералното, както го тълкуват в Щатите, но просто като да има, да уважава различните мнения, но да не е крайно към една страна или крайно към другата.
Умеем ли да се поучаваме от историята? Ето, сега отбелязваме 70 г. от Втората световна война, извлекли ли сме си поуките от историята, така че да не ги повтаряме?
Симеон Сакскобургготски: Това не може да се обобщава. Аз съм сигурен, че има много хора, които са извлекли или са си дали труда да проучат какво е било, а не само да повтарят или да са в един калъп или шаблони, или клишета. Това вече е трудно да се каже, но е полезно. Няма съмнение, че историята трябва да се чете, от всички, а не от професори само, както някои хора си въобразяват, най-вече политическата класа. Историята е просто, за да имаш и критерии, и мнение, и най-вече да не сбърка човек два пъти едно и също, нали. Трябва четейки, аз лично понякога си задавам въпроса, наскоро прочетох една книга, княз Батенберг, значи 120 години назад, много от моментите се повтарят сега 120 години по-късно. Така че, малко, нали има моменти, когато човек може да си зададе по някой въпрос.
Казахте повтаря се. Кои точно моменти имате предвид? Може би политическата нестабилност в момента.
Симеон Сакскобургготски: Да. Или например крайна позиция в някои случаи или пък ето, тези обмени на реплики или обвинения русофили или русофоби. Ние трябва да сме си българофили и парекселанс и това е важното, оттам нататък вече трябва да се борави с възможностите и най-вече с действителността.
Как ви звучи в днешно време патриотизъм?
Симеон Сакскобургготски: Всеки, си мисля поне, си обича родината и дълбоко вътре си патриот. Но да го ползваш като лозунг или като лого, вече някак си е като че ли другите не са. Като говорихме за цитати, има един, който преписват на ген. Де Гол, че патриотът е който си обича родината, а националистът е който ненавижда съседите. Ако стигнем до крайни патриотични в кавички или националистически твърдения или изказвания, вече навлизаме в много по-социално по-сложни теми. И мисля, че за вътрешния мир, за спокойствието и най-вече, за да е обединена нацията, не бива да се дели по този начин. Това си е мое лично мнение, разбира се.
Сега отново малко ще перифразирам – тежка ли е царската корона или министър-председателското кресло е неудобно? Вие можете ли да направите такъв паралел, вие сте единственият човек в България, който може да направи такъв паралел?
Симеон Сакскобургготски: И двете са тежки, но трудно се сравняват, нали са две различни функции, на различни нива в държавната структура. Но и двете са, ако човек иска да ги изпълнява по един отговорен начин, естествено, че непрекъснато, като едно бих казал постоянно усилие и най-вече фактът, че изисква голяма мярка от сдържаност и много внимание към мнението и на сънародниците, и към въобще в останалите политически сили. Това е нещо, което е въпрос на, бих казал, много баланс преди всичко.
Как оценявате днешния парламент, 43-тия парламент? Имаме един шарен парламент, противоречиви мнения вътре в самата коалиция, в самите управляващи и партньори. Това добре ли е, зле ли е?
Симеон Сакскобургготски: Когато има различни мнения в една демокрация е здравословно. И стига да се огледаме и да видим и в другите страни, не само нашите съседки, а и по-далеч, има аналогични моменти и още по-пъстри, далеч по-пъстри парламенти, но държавите си функционират. Така че аз не бих отдал прекалено много важност или значение на факта, че има спорове. Разбира се, че има тон и „тон“ понякога, благоприличие или не, но това са вече мои лични виждания, нали. С това не искам да кажа, че критикувам, далеч съм от това.
Много хора казват в днешно време, че сме изгубили ценностите си, че живеем в едно време, което е лишено от ценности. Смятате ли, че наистина сме ги изгубили, изобщо кое ще ни помогне да се съхраним като народ?
Симеон Сакскобургготски: Пак въпрос на възпитание или на начина, по който човек разсъждава или го вижда. Аз съм вече на много напреднала възраст и съм констатирал, че всяко поколение сякаш счита, че преди ценностите са се спазвали повече. Едва ли е така. Може би разбирането, тълкуванието. Но това вече е личен избор. Въпреки всичко, мисля че има принципи или да ги наречем ценности, или въобще неща, които трябва да бъдат уважавани и да се придържаме към тях. Било религия, било друго, това вече всеки може да си тълкува, който не е вярващ има други принципи или които са еднакво ценни. Но четенето помага много, според мен. „Гугъл“ не е всичко,с цялото ми уважение, и аз ползвам нали, но намирам че има много други начини, по които човек може да си обогати културата, и които са малко по-задълбочени.
Какво ще пожелаете на българите през 2015 г. и смятате ли, че ще влезем в една по-спокойна година или пък напротив – идват по-бурни времена?
Симеон Сакскобургготски: Аз не съм гледач. Гледам на нещата всеки ден през годината бих пожелал едно и също и не защото е Нова година, или защото 2015 г. ще бъде и приключва 2014 г., това ми се струва така нещо като рутинно и с извинение няма, и много смисъл. Най-хубавото е ние, начинът по който действаме, си общуваме всеки един да се зарече, че с нещо може да допринесе, или да има малко повече позитивизъм, или доброта. Така с друг дух да гледаме напред.
