Ще избегне ли европейската икономика стагнацията

Робърт Самюелсън, Вашингтон пост

Може ли Марио Драги да спаси Европа?

Драги е президент на Европейската централна банка (ЕЦБ), която е еквивалентът на американския Федерален резерв. Фактът, че този въпрос бива поставян е тревожен пример за „европейската криза“, която бе обявена за преодоляна и приключила. Европа е пациент с хронично заболяване. Понякога неговото състояние се подобрява, друг път се влошава, но болестта остава и заплашва да се изостри, да доведе до катастрофални страдания.

Макар че американците с право се притесняват за бавното възстановяване от „Голямата рецесия“ през 2007-2009 г., възстановяването на САЩ е бързо в сравнение с това на Европа. От 2008 г. Европа премина през две рецесии (период, когато икономиката е в спад най-малко половин година) и може би е на ръба на трета. Производството на американската икономика надмина нивото от 8% в началото на 2008 г., според данните, които Драги представи наскоро. Междувременно продукцията на еврозоната е все още 2% под нивото си от 2008 г.

Частните инвестиции се сринаха. В момента те са с 15% по-малко в сравнение с 2008 г. Публичните инвестиции (в училища, пътища, болници) намаляха с около 20 на сто. Социалните последици са потресаващи. През септември безработицата в еврозоната беше 11,5% – отчита се лек спад от 12-процентния пик преди една година. Средно 23,3 на сто от хората под 25 г. са без работа. В Италия, Испания и Гърция този процент е почти 50.

Нещастието се разпространява неравномерно. Безработицата в Германия е 5%, но дори там икономиката се забавя. „Конфликтът Украйна – Русия взима своите жертви. През 2015 г. се очаква по-малко от 1% икономически растеж. Това е много близо до рецесията. Германия трябва да бъде двигателят, който задвижва Европа“, смята икономистът Десмънд Лачман от Американския предприемачески институт.

Всичко това има значение. Европа възпира световната икономика, включително и тази на САЩ. Около една пета от американския износ отива в Европа. Освен това, около половината от отвъдокеанската печалба на мултинационални американски компании идва от Европа, казва Матю Слотър, икономист от Университета в Дартмут. Ако те намалеят, цените и разходите и доверието на американските потребители може да изпаднат в застой.

Тогава идват политическите разделения. Икономическата стагнация подхранва национализма и популизма. Конфликтът между слабите икономики (Италия, Испания, Гърция, Франция) и по-силните конкуренти (Германия и Холандия) ще продължи. Различията подкопават способността на Европа да действа решително по други въпроси от Близкия Изток до Украйна.

Главните причини за икономическата стагнация в Европа изглеждат ясни, макар относителната им важност да се обсъжда разгорещено. Ето условният списък: а) самото евро, което предпазва по-слабите икономики от девалвиране на собствените им валути, за да стимулират икономиките си; б) големият държавен дълг, който кара държавите да намалят разходите си или да увеличат данъците – политика, която критиците осъждат като самоунищожителни мерки за строги икономии; в) свръхрегулация на бизнеса – това обезсърчава стартиращите фирми, създаването на работни места и инвестициите (тази политика неясно защо се нарича „структурна“) и д) плахата Европейска централна банка.

Критиките срещу ЕЦБ са, че тя не е била толкова агресивна като Федералния резерв на САЩ. Макар и точни, критиките са прекалени. ЕЦБ неколкократно намали лихвените проценти и предприе мерки за заздравяването на нестабилните банки в Европа. В края на 2011 г. и началото на 2012 г. банката отпусна 1,4 трилиона долара за 3-годишни евтини заеми, за да пребори страховете, че банките ще изразходват парите си. В средата на 2012 г. Драги обеща, че банката ще „направи всичко възможно“ да спаси еврото – ангажимент, който успокои финансовите пазари и доведе до рязък спад в лихвените проценти.

Проблемът е, че ниските лихвени проценти няма да стимулират икономическия растеж, ако кредиторите не искат да отпускат заеми, а кредитополучателите не искат да вземат кредити. Това се оказа вярно в Европа. ЕЦБ започва да провежда т.нар. количествено облекчаване – пряко закупуване на облигации от централната банка. Това ще влее пари направо в системата с надеждата, че получателите ще ги използват, за да вземат нови кредити или да купуват акции.

Дали това ще подейства? Федералният резерв е към края на количественото облекчаване, което е на стойност повече от 3 трилиона долара. Експертите са на различни мнения в каква степен това помогна на икономиката. Но дори ако вариантът на Драги подейства, в най-добрия случай той ще даде само временен тласък на икономиката.

Така казва и самият Драги. Задачата на Европа, твърди той, е да преодолее всички онези „структурни“ предизвикателства, които пречат на постоянно бързите темпове на икономическия растеж. Бързите кредити не са достатъчни. „Ако на един млад предприемач са необходими месеци в някои страни да отвори магазин, преди да има всичките разрешителни и лицензи, то той няма да поиска да вземе кредит“, каза Драги в интервю.

Без по-бърз растеж голяма част от Европа рискува дефлация, която ще увеличи тежестта от дълговете. Постоянната стагнация може да доведе до нещо по-лошо./БГНЕС