Сбърка ли Европа с Гърция

Бисер Манолов

Представете си, че сте член на елитен голф клуб в Англия. Както се подразбира, вашето членство се дължи най-вече на кредита на доверие, който сте получили от настоящите членове. В договора, който сте подписали ясно е записано какво може и какво не може да правите в рамките на клуба: „Не можете да говорите високо, не можете да лъжете противника, не можете да се държите арогантно с останалите членове и задължително трябва да си плащате редовно членския внос.“

Още на първия ден обаче вие вдигате скандал на шефа на клуба, защото ви е направил забележка, че по време на играта пиете узо и сте напсували противника си, вследствие на което отказвате да плащате членския си внос, но продължавате да посещавате клуба редовно. Как ви звучи това? Или си представете, че сте дали пари назаем на любимия ви съсед. След една година той идва при вас и ви заявява гордо, че не може да ви върне парите, но вие трябва да се чувствате щастливи, че сте го направили него щастлив. Неприятно, нали?

И така, разбирате, че намеците ми са в посока на южната ни съседка

За мен няма абсолютно никакво съмнение, че гръцкият народ изстрада прекалено много след 2009 г. Гневът, който се изля на улицата, е напълно обоснован. Да, но същият този гняв се излива пред избирателните урни. В това отношение гръцкият и българският вот си приличат адски много. Той е чисто наказателен за политиците. След нова вълна от разочарование идва нов наказателен вот и хората гласуват за поредния „спасител“ и така до втръсване. Единственото нещо, което остава обаче, е планината от лавинообразно натрупващите се държавни дългове. За политиците става все по-трудно да обясняват как държавните дългове растат, а джобовете на средния човек все повече прозират, ако изобщо ги има, разбира се. Хората отказват да приемат факта, че най-печелившият бизнес се оказва този да бъдеш политик. Да, политик над закона и с две-три фабрики зад гърба си, записани на името на първия му братовчед, който има многомилионни еврови сметки в Швейцария. Лудостта, до която са докарани хората, изригва най-вече от факта, че въпросният „политик“ говори толкова убедително за морал и служба в името на народа, че слушайки го, хората придобиват чувството,

че се намират в божи храм

Както казват обаче латиноамериканците: „Бог е толкова далече, а Америка толкова близо…“.

Новият премиер Ципрас превъзходно осъзнава тази ситуация и цялата му платформа бе изградена върху това как да намали гръцкия държавен дълг чрез директно невръщане на парите на кредиторите. Гърците искат да чуят точно това и го получиха на тепсия. Реалността обаче се оказа коренно различна. Изрично искам да подчертая, че ситуацията в момента няма нищо общо с недалечната 2012 г., когато Гърция наистина бе изправена пред угрозата от тотален банкрут. „Обединена Европа“ е политически проект с икономически последствия. „Еврозоната“ претендираше да бъде чисто финансово-икономически проект, изцяло базиран на количествени критерии и без политически интервенции. Е, това не се получи и Гърция е абсолютното доказателство. Няма нито юридическа, нито техническа процедура, която да позволи една държава да напусне еврозоната. Никаква! Това определено се осъзнава и от старите, и от новите гръцки политици, които могат колкото си искат да говорят на митинги по темата за напускане.

Казано още по-ясно, това звучи по следния начин: „Ако дължите малко пари на банката, това означава, че имате проблем. Ако дължите обаче много пари на банката, това означава, че банката има проблем.“ Да, Гърция няма проблем, Европа има проблем. Когато бе подписан спасителният план за Гърция през 2012 г., един от участниците в преговорите заяви неформално: „Това, от което има нужда Гърция, е не спасителна програма с участието на МВФ, а участие на Световната банка за преформатирането на цялата държавна администрация. Гърция няма функционираща публична администрация и ние ще трябва да я изградим.“

Три години по-късно се оказа, че това преформатиране е на кота нула. Според гръцкия журналист Янис Палайологос чрез няколко точни примера, които той предостави като доказателства, Гърция е поставена за пореден път на колене единствено и само от корупцията и клиентелизма в системата. Той посочва, че конкурентоспособността на гръцката икономика е спаднала два пъти, тъй като профсъюзите са организации, които изцяло се управляват от политическите партии, цените на електроенергията се държат изкуствено високи, тъй като има тотален държавен монопол в сектора. Няма да ви питам дали това ви прилича отчасти на случващото се у нас. Вие си знаете, нали?!

Гръцкият финансов министър е на обиколка в Европа. Тази новина доведе до покачване на борсовия индекс на Атинската фондова борса. Цената на акциите на гръцките банки се повиши с 20% в рамките на един ден. Това стана въпреки новината, че три от гръцките банки са поискали ликвидна подкрепа от държавата в размер на 2 млрд. евро. Цената на гръцкия десетгодишен дълг се повиши с близо 3%. И това стана само защото новоизбраните гръцки държавници решиха да преговарят с Европа. Нещо повече, гръцките управляващи подхвърлиха, че няма да ощетят нито един инвеститор. Да, точно тази новина имаше ефекта на

парчето подхвърлено сурово месо на вълци

Нарочно сравнявам инвеститорите в гръцки финансови инструменти с „вълци“, тъй като в самия зародиш на гръцката криза инвеститорите бяха сравнявани от гръцкото правителство с „шайка алчни спекуланти“. Този оптимизъм на притежателите на гръцки държавен дълг обаче бе охладен набързо от гръцкия финансов министър. Той каза, че е бил цитиран неправилно. Единственото, което обещал, е, че няма да използва повече термина „орязване на дълга“, защото това изнервяло инвеститорите.

Много по-удачно според него е да се говори за „финансов инженеринг“. И за да бъде „настъпването на мотиката“ пълно, Янис Варуфакис настоя доходността по гръцкия държавен дълг да бъде обвързана с растежа на гръцката икономика. Това доста прилича на българските брейди облигации, но за разлика от „гръцкото предложение“ в момента, българските брейди облигации имаха фиксирана доходност за инвеститорите плюс премийна надбавка при ръст на икономиката ни над определен процент. Практически това може да означава, че гърците предлагат на инвеститорите единствено и само мечти. Така де, рискът си е изцяло за тях.

Сбърка ли Европа с Гърция? Отговорът е – много. Реално погледнато, в момента Европа ще трябва да формира новото предложение, изцяло подчинено на гръцките претенции. За напускане на Гърция на еврозоната просто трябва да се забрави. Политическите решения ще изядат главата на европейците, когато при тях липсва икономическата логика. Истината е, че на германците им идва да си отхапят езика. В момента го играят „обидени“ заради официалната реторика, използвана от новите гръцки политици. Ще станем свидетели на развръзката на „гръцкия казус“ до края на февруари.