СамоизгаряНе

Иван Петрински; Цвета Митова

„Вижте сега, (вижте,) че това съм Аз, Аз съм и няма Бог, освен Мене: Аз моря и съживявам, Аз раня и Аз церя, и няма кой да избавя от ръката Ми» (Втор. 32:39).

Преди три дена една млада жена се самозапали пред Президентството в София.

Самоотне се, самоотлъчи се, самоизбра се, САМОУБИ се. Докато това се случваше, в някои телевизии кадрите на горящата жена бяха показани на живо, а в интернет пространството клипчето с Лидия стана хит.

В гнусната част на най-жълтите медии- форумите се развиваше широка дискусия за това как политиците изгорили младата жена. Росен Плевнелиев я изгорил, и Бойко, и Доган, и другите. Сравненията с Ян Палах и Жана Дарк не секнаха, но и интересът към видеото с пламъците също.

Международните издания също ни отразиха. В нито едно от тях обаче нямаше видео или снимка.

Обичаме ли сеира?

Не сме ли пристрастени към драмата на другите хора? Лоши ли сме? Липсва ли ни разбиране? На тези въпроси отговор няма.

Животът на Лидия изгоря. Но тя драсна клечката. Имаше 11 годишен син, който ще гледа кадрите от самозапалването на майка си и това ще го осакати за цял живот. Подбудите на коята и да е майка да направи подобно нещо са непонятни. Няма как да разберем Лидия и постъпката й като родител. Дълбоко безотговорно и егоистично е да причиниш такова нещо на детето и на семейството си. Личната трагедия на Лидия би могла да свърши по друг начин, но не и по този. Дълбоко съчувствам на родителите и семейството й, но най-страшното след постъпката й тепърва предстои. Едно дете без майка ще трябва да си зададе същите въпроси, да изгледа ужасяващите кадри, които медиите грозно разпространиха и да се изправи пред въпроса „Защо мамо?“.

За смразяващият кръвта акт на изгаряне на една майка виновни винаги ще се намерят – общество, политици, държава, хора. Но за избралите точно този начин то може да се тълкува само като отчаян вик за внимание и помощ. Но в никакъв случай не бива да бъде величан.

Поговорката „Чуждата душа е тъмница“ в голяма степен е вярна за Лидия. На пръв поглед 38-годишната жена изглежда талантлива, интелигентна, артистична. С бъдеще и син, за който да се грижи. Причините да драсне клечката ще останат в нейната „тъмница“. Ако Лидия беше жена с психични отклонения можехме да зададем въпроса „Защо?“ на съответните институции. Но ако тя е само жена на ръба на отчаянието и мизерията, въпросът увисва.

По последни данни, от поредната статистика, над 30 процента от младите хора у нас страдат от някаква форма на депресия. Повечето дори не го осъзнават. Точно толкова е и процентът на майките с доходи под минимума. Представете си този процент на демонстративна публична клада… Брутално е да съдим Лидия, но още по-брутално е да приемем действия като самоизгарянето за вина изцяло на държавата.

Да, държавата ни е бедна, мизерна, лоша и мръсна.

В нея се живее трудно и в нея човешките ценности всеки ден са подложени на изпитание.

Но Лидия не е жертва на държавата, нито пряка, нито косвена.

Изход винаги има, дори и ако той се казва Терминал 1. За спасението на собствената си душа човек се грижи сам. А ако вече е родител, то той е отговорен и за детето си. И това не са само български закони, а общочовешки и християнски. В Библията ясно е казано : «Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят; а този храм сте вие». ( 1 Кор. 3:16-17). Бог да я прости Лидия. И дано след нея да помислим за душите си, за отношенията с другите, за добротата, за човещината.

Останалото е надеждата, че обществото ни не е болно. И че повече няма да видим медии, които грозно вдигат рейтинги с човешката трагедия.