Събуждането след Париж
Още помня онзи 11 септември 2001 година, когато Ал Кайда атакува кулите близнаци в САЩ. Баща ми, който беше капитан на кораб и пътуваше много, се намираше в хотел точно там, в близост до инцидента. Обаждането от него дойде около час след като българската телевизия съобщи за ужаса. Това бе най-дългият час в живота на мен и семейството ми, през който всички стояхме мълчаливо до домашния телефон. Това бе и първата ми близка среща със страховете от терора.
Атентатите срещу кулите близнаци в САЩ са и последното сериозно терористично нападение в страната. Американските младежи, които тогава са били на 3-4 години, все още смятат, че религиозният терор е екзотика- нещо, което не ги засяга пряко или както казва журналистът Уилям Стеъйтън – „живуркат в относителен мир и домашен уют“. Това твърдение със сигурност ще намери своите доказателства и сред гражданите в Европа, и в България.
Прочуванията на института Pew доказват, че и американците, и европейците на възраст до 30 години не се вълнуват от битката срещу ИДИЛ.
Дори и в моя спомен от преди 11 септември, когато съм била в тийнейджърски разцвет, не съм допускала, че камикадзе може да се качи в автобус 280 и да ни взриви всички – безпомощно притиснати един до друг. Оказва се, че наистина сме живели в относителен мир – без страх от световни войни, без Студена война, без страх,че може да те взривят и прострелят военни. Но тези дни отминаха.
Дните до сега бяха част от една ера на либертарианизма* – нямали сме близки срещи с терористи, следователно не се страхуваме, че ще дойдат да ни убият. И абсолютно не разбираме защо е нужно на държавите да подслушват и следят гражданите.
Същевременно сме и в ерата на изолационизма*. Докато американската армия води две войни отвъд морето – в Афганистан и Ирак, на хората им е писнало от лоши новини и се чувстват спокойни и сигурно у дома си. Затова и не искат родината им да се замесва във войни.
Събитията в Париж със сигурност ще променят резултатите на следващите прoучвания на института Pew. Последните данни показаха, че американците между 18 и 29 години много по-рядко обръщат внимание на терористичните атаки отвъд Океана. Почти 60% от тях са против идеята за изпращане на сухопътни войски, а 2/3 от хората под 30 години не се страхуват от терор в САЩ. Американците над 30 години са по-склонни да се съгласят с програмите на експертите по национална сигурност, които предвиждат следене и подслушване. Младите хора настояват „правителството да не нарушава неприкосновеността на личния живот”, но същевременно не разбират, че това е от абсолютна необходимост при разследването на потенциални терористични заплахи.
Подобен нюанс се забелязва и в Европа.
В четири западноевропейски страни (Испания, Германия, Великобритания и Франция), където институтът Pew е направил проучване тази пролет. Близо 60 % от запитаните над 30 години споделят, че се интересуват от терористичните групировки и техните действия в съответната страна. Едва 40% от анкетираните младежи споделят за подобни притеснения.
Ако сте един от милионите млади хора в Европа, които се наслаждават на относителния си комфорт, със съжаление трябва да отбележим, че с него вече е приключено.
Ако Мадрид, Лондон и Мумбай не са ви събудили, Париж би трябвало направо да ви е стреснал в съня ви. През последната седмица три жестоки терористични атаки – не само тези срещу Франция, но и нападенията в Ливан, и тези срещу руския самолет в Египет – взеха живота на над 400 души. ИДИЛ пое отговорност за всички убийства.
Преди година можехте да кажете, че на терористите не им стиска да ударят Запада. Или че тези, които искат да разклатят Европа не са достатъчно амбициозни. Сега вече няма как да твърдтите това.
Може би допускате, че Париж е само ответен удар. Че ако Франция спре атаките срещу Ислямска държава в Сирия и Ирак, терористите на свой ред ще спрят да убиват. Това наивно обяснение някак не пасва на изявленията на ИДИЛ, направени след атентатите, в които поеха отговорност за смъртта на над 120 души.
ИДИЛ ясно подчертава, че атентаторите са се насочили към „столицата на проституцията и сквернословието”.
ИДИЛ празнува касапницата в концертната зала Батаклан, „където неверниците са се събрали на разточително парти на разврата”.
ИДИЛ възхвалява камикадзетата, които са се самовзривили сред „стълпновението неверници, което празнува разврата”.
ИДИЛ, авторите на това изявление и техните поддръжници няма да ви оставят на мира. Те водят война срещу начина ви на живот.
Ако сте израснали, гледайки хиляди филми за американците, загинали в Ирак наред с хилядите иракчани там, навярно смятате, че войната в Ирак е била грешка. Но Ирак не е единствената грешка, за която трябва да се замислите. Бившият британски премиер Тони Блеър, който поведе инвазията в Ирак посочи, че действията и бездействията влияят еднакво зле на военния кофликт. Той казва:
„ИДИЛ всъщност придоби известност от базата си в Сирия, а не от тази в Ирак.. САЩ са опитват да замразят конфликта в Ирак и дори се заговори за изтегляне на военните оттам. САЩ се опита да потуши конфликта в Либия без да се изпраща военни. САЩ опита да не се намесва пряко в конфликта в Сирия, въпреки че устно настоя за смяна на режима на Башар Асад. Не може категорично и да се каже, че ако американската политика в САЩ не е довела до задоволителни резултати, то други последващи политики биха решили проблема”.
И Тони Блеър е прав. В свят, където религията подтиква към насилие и тероризъм, имаш възможност да избираш само измежду не особено приятни опции. Можеш да влезеш в играта с несигурни партньори като Русия и Иран. Да изпратиш войски в чужбина. Можеш и сам да отидеш на бойното поле. И може би ще трябва да приемеш, че подслушването и следеното е необходимо до известна степен. Нужни са около 25 души, които да следят всеки потенциален атентатор. Франция няма възможността да следи хилядите евентуални терористи, ангажирайки само собствените си служители.
И САЩ няма тази възможност.
След „кървавото събуждане“ в Париж, най-изкушаващо е да се поддадеш на гнева и да заклеймиш всички мюсюлмани и сирийски бежанци като потенциална заплаха за живота и мира. Това чуваме днес от лидера на френската десница Марин Льо Пен и американският кандидат за президент Майк Хъкаби. Но звучи твърде полицейско.
В изявлението относно атаките от петък, ИДИЛ нарича Париж „носител на знамето на Кръста”. Терористичната групировка обвинява френското правителство във „война срещу исляма” и в „удари срещу мюсюлманите в страната на Халифата”. ИДИЛ, както и Ал Кайда искат религиозна война, в която да се наемат още мюсюлмани. Те не игрят заедно, но имат едни и същи мишени.
Последните 14 години бяха относително мирни за САЩ. Тези дни приключиха. Тези, които атакуваха Париж, ще ударят и САЩ. И в петък доказаха, че могат да го направят.
„Трудно е да се възприеме, че подобни неща са извършени от човешки същества”, каза папа Франциск след кръвопролитията в Париж.
Но човешките същества винаги са правили подобни неща. И няма да спрат сега.
*Либертарианство (либертарианизъм – от френската дума за свобода Liberté) – политическа идеология, защитаваща правото на живот, лична свобода и стремеж към щастие. Философията му е за намаляване на функциите на държавния апарат за сметка на индивидуалната свобода.
* Изолационизъм – направление във външната политика на дадена държава, което се характеризира с ненамеса във военни дела на други държави и политика на икономически национализъм (протекционизъм).
