Съживяването на царската партия – мисията невъзможна

Владимир Дончев

Призивът на група интелектуалци и бивши политици в подкрепа на Симеон Сакскобургготски напоследък породи доста предположения и спекулации в медийното пространство. Някои заподозряха Мадридски заговор за реставрация на монархията, други – опит за съживяване на мъртвото НДСВ, трети – предварителна подготовка за предстоящото царско дело за имотите в Страсбург. Всъщност и трите обяснения са верни и именно това прави начинанието на интелектуално- политическата група безнадеждно. Просто различни групи заинтересовани лица си правят различни сметки.

Групата на маргинализираното ръководство на НДСВ естествено иска да съживи и вкара в играта обезличената партия като я добута някак до местните избори с някоя не/възможна коалиция. Вероятно по-дългосрочната им мечта е да върнат Симеон в играта като цар или президент. Нормално е второстепенните политически лица, които наследиха Симеон в партията след две-три ротации да се домогват до политическата въртележка, защото само така биха се добрали до някакъв ресурс, предимно финансов, разбира се. Партията отдавна е напусната от силните играчи, повечето от които умело прескочиха в бизнеса като Милен Велчев, Николай Василев, Красимир Катев.

Други се спасиха в администрацията като бившия шеф на ПГ на НДСВ проф.Моллов, а сега пак шеф, но на Агенцията по храните. Трети, като проф.Даниел Вълчев успешно правят „политика“ чрез квотата на Кунева, като пласират свои хора на високи постове в четворната коалиция. Естествено, че маргиналното ръководство на партията ще се стреми отчаяно към някакво оцеляване, нещо което съвпада и с интересите на т.н. „монархисти“ в НДСВ. Те също искат власт, но през идеята за реставрация на монархията и през влиянието на Симеон.

Идеята за монархията е носталгия, която няма щастлив политически край в България. В страна, в която любовта към бившия диктатор – „Бай Тошо“ още е жива и се конкурира с очарованието сред масите на настоящия популист „Бат Бойко“ идеята за монархия няма особени шансове. Още повече, когато е персонализирана през личността на Симеон Сакскобургготски, който остана чужд, неразбираем и на светлинни години от проблемите на хората. Не, че не се е тревожил за хората и не се е опитвал все нещо да направи за тях, а по-скоро заради неумението си и на екипа си да го артикулира и да ги убеди в това.

В замяна на това имаме на терена Бойко Борисов завършен популист с вродени дарби да внушава на хората убеждението, че е загрижен за тях и да прикрива личните си и партийни интереси през евтини, но ефективни за масите приказки за обществения интерес. И именно тук стигаме до третата част от уравнението, а именно интересите и намеренията на Симеон в тази игра. За разлика от Бойко, който умее и не се срамува да лъже публично, Симеон се срамува и не умее да го прави. Затова Бойко винаги сам си е вършил черната работа, а Симеон – винаги чрез посредници.

Ето защо шансовете на Симеон да съживи бившата си партия и чрез нея и „монархистите“ да се върне в играта като цар или президент са практически нулеви. Просто нито той успя да запази харизмата си, нито настоящото му обкръжение има качествата да създаде и защити нещо работещо и печелившо като политическа конструкция. Естествено и самото начинание беше осъществено през посредници – групата политици и интелектуалци, за да не се въвлича и ангажира лично при провал Симеон. Тъй като политическите цели на това начинание явно няма да бъдат постигнати поради липса на медийна, политическа и обществена подкрепа вероятно ще се наложи да се преформулират от организаторите му.

Възстановяването на „доброто име “ на Симеон чрез популяризиране на стореното през първия му мандат е постижима цел, особено в сегашната обстановка на тотална корупция, разпад на държавността и нагли милиардни банкови кражби на гърба на гражданите. Този период 2001 – 2005 г. беше спокоен за бизнеса и сега от дистанцията на изминалите десет години, наблюдателите го отчитат като успешен от политическа, бизнес, социална и дори демографска гледна точка.

Другият основен дискурс на разговора за политическото наследство на Симеон е темата за имотите му. Това е болезнена за него тема, поради продължилата вече петнадесет години ожесточена медийна кампания по очернянето му през внушението за стремежа му за обогатяване чрез имотите на фамилията. Подвластната на политически влияния и корупция съдебна система в страната го лиши със съдебни актове от правата върху имотите му, но не може да го лиши от правото му на собственост, което е непоклатимо по съществуващите документи.

Вероятно призивът на тази политико-интелектуална група ще бъде използван ефективно от Симеон за разгръщане на дискусия за правата му върху фамилните имоти, което да подготви почвата за делото срещу Българската държава в Страсбург. Дело, което той неминуемо ще спечели. Проблемът е обаче, че огромната част от медиите сега се контролират от кръговете на ДПС, които още на времето бяха в основата на пропагандната кампания с имотите му. Освен това на ръководни постове в тях продължават да са и журналистическите босове, които изпълняваха тази кампания преди години.

Най-голямата опасност за Симеон сега е да позволи на маргинализирания си антураж да направи политическа сделка с ДПС на либерална основа в замяна на медийна подкрепа от Пеевски. Щетите за него лично от такава сделка и подкрепа ще са неизмерими, в сравнение с ползите за антуража. Симеон е част от историята на страната и един разумен, неекзалтиран и задълбочен анализ на управлението му, грешките и постиженията му, извършен от ангажирани хора извън нечистото ни злободневие би бил само от полза на обществото. Дано това се случи коректно и освободено от лични и политически сметки. Заедно с това е важно да се случи сега, за да може след десет години и два президентски мандата да може да преценим приноса на сегашния любимец на масите от тогавашната историческа перспектива. Историята е жесток съдник!