С твърда ръка Киев укроти олигарха Коломойски

Гай Чейзън и Роман Олеарчик, в. „Файненшъл таймс“

Когато миналата година Москва присъедини Крим, а проруските сепаратисти започнаха да завземат властта в Източна Украйна, Киев излезе с новаторска идея и назначи най-богатите хора за регионални губернатори – в опит да не допусне разпространението на безредиците в централната част на страната. Първият, който си даде съгласието, бе Игор Коломойски.

По думите му това е начин за олигарсите „да изкупят вината си пред народа, като започнат да служат на държавата“.

Тази политика даде своите резултати. Като губернатор на Днепропетровска област Коломойски поведе борба с поддържаните от Москва опълченци, които днес контролират големи райони в източната част на страната. Финансовата му подкрепа за доброволческите батальони имаше решаващо значение да бъде спряно настъплението на въстаниците.

Но критиците на олигарха в Киев започнаха да бият тревога. Те твърдяха, че Коломойски използвал служебното си положение, за да разширява собствената си бизнес империя и да превърне в лична армия създадените с негова помощ доброволчески батальони. Страховете се засилиха, когато явно предани на Коломойски хора с униформи се появиха в централите на две големи енергийни компании на Украйна, с което породиха слухове за борба за власт между олигарха и украинския президент Петро Порошенко.

Но внезапно тази едноседмична драма получи неочаквана развръзка – президентът уволни Коломойски от губернаторския пост.

Разривът между двамата най-влиятелни в Украйна хора, които преди са били съюзници, отекна като политически земетръс и се превърна в най-дълбоката вътрешна криза на новата власт след миналогодишната победа на революцията. Този разрив може да създаде в Украйна нов цикъл на нестабилност в момента, когато страната се опитва да преодолее най-тежката икономическа криза и сепаратисткото въстание на изток.

Този сблъсък може също да е от полза за Москва, която се обвява срещу прозападното правителство в Киеве и много ще се зарадва на неговия крах.

Но оставката на Коломойски предизвика и похвали. „Правилна, необходима и решителна постъпка“, коментира в Туитър Андерс Аслунд, който е експерт по Украйна и старши научен сътрудник в Института по световна икономика Петерсън.

Това решение бе предшествано от серия стъпки на правителството на Порошенко, целящи да се подрежат крилата на олигарсите. Този месец парламентът прие закон, който намалява влиянието на Коломойски върху нефтената компанията „Укрнафта“, където той е миноритарен акционер. В същото време правителството се опита да засили контрола си върху държавният оператор на нефтопроводите – компанията „Укртранснафта“, като сне от длъжност нейния ръководител Александр Лазорко, който е лоялен на Коломойски.

По думите на двама украински депутати Коломойски изпратил миналия четвъртък вечерта в централата на „Укртранснафта“ група хора с униформи и маски, за да защитят Лазорко. Излизайки от сградата, Коломойски заяви пред журналистите, че той със своите хора е освободил компанията от „руски саботьори“, опитали се да установят свой контрол.

А в събота, след два дни, въоръжени лица заеха позиции край „Укрнафта“. Коломойски заяви, че тяхната цел е да защитят компанията от завладяване.

Властта реагира много остро. Вътрешният министър Арсен Аваков постави краен срок за изтеглянето на тези хора, а Порошенко каза, че нито един губернатор не може да има „свои джобни въоръжени сили“. След това последва оставката на Коломойски.

Авторът на журналистически разследвания Сергей Лешченко, който днес е депутат, казва, че появата на бронетранспортьори и автоматично оръжие по улиците на столицата „приличаше на първия акт от военен преврат“.

„Коломойски постави под съмнение монопола на властта върху използването на сила. Оставайки на губернаторския пост, той подкопаваше легитимността на президента Порошенко и цялото правителство. Това бе линията, която той не трябваше да прескача“, написа депутатът. /БГНЕС