shareit

Сърдито потропва с краче

| от |

Александър Николов

Изборите минаха, а резултатите изненадаха всички участници в тях. Дали защото не виждаха никой друг освен себе си или защото предпочитаха да живеят като Алиса в страната на чудесата вместо да видят реалността, няма никакво значение. Резултатите са такива каквито са и е време всички да ги приемат. Но най-вероятно няма. Защото всички са победители, само някои са загубили, но пак са победители, защото други са загубили повече…

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов може и да е най-харесваният партиен лидер (което не е зле другите да разберат), но е харесван от все по-малка част от народонаселението на клетата ни родина. И ако бройката на харесващите го над милион избиратели е достатъчна, за да стане Мис България, да спечели ВИП Брадър или да го изпратим на Евровизия, то за министър-председател не е точно така. И ако в мъдрата му главица се беше зародила поне една стратегическа мисъл щеше да остане малко встрани, да предложи за министър-председател авторитетна или поне нескандална личност, каквито в ГЕРБ има предостатъчно, и да обяви, че застава зад нея с всички ресурси на Бойко Борисов. И това не защото реформаторите са го поискали, а защото е уморен примерно, защото няма цялото доверие на българските избиратели и още куп други причини, които за интуитивен политик като Борисов няма да е трудно да измисли. Щеше да обещае, че ще помага с опита си, за да спасим държавата, но заставайки настрана ще спести ненужното противопоставяне между партиите. Ех, защо мама Меркел не познава достатъчно добре ситуацията у нас, та да го посъветва. Нея поне я слуша. Ех, защо нямаме пост почетен министър-председател. Толкова би му отивал. Но нямаме и Борисов тропа с краче. Сърдито, гневно. Като дете, с което другите деца не искат да си играят. И плаши с фалит на държавата, епидемия от ебола, финансово-икономическа криза и дори с промяна на резултата от битката при Ахелой…

БСП все още е в капана „Станишев“ и скоро няма да излезе оттам. Въпреки веселото следпиянско хълцане на другаря Миков. Защото лицата са същите, а лидера на ПЕС все още показва хамстерското си носле от Брюксел, за да напомни, че листите и този път ги е редила Моника.

ДПС на хартия и от Брюксел може и да е либерална партия с евроатлантическа ориентация, но на място в калното балканско блато не е точно така. И въпреки, че Местан за пореден път звучи най-разумно, си остава нежелан участник в управлението. Ако председателя и почетния председател мислят стратегически ДПС няма да помага, но няма и да пречи.

Реформаторите е време да излязат от балона, в който живеят и да погледнат критично на собственото си неадекватно поведение преди да сочат с пръст другите. Идеите им за реформи са чудесни (или поне голяма част от тях), но не е зле да потърсят начин за реализацията им. И с 9% това няма как да се случи, ако вместо да търсиш подкрепа за политики, поставяш персонални условия. Или поне не по този начин. Правителство без Борисов и Цветанов би било чудесно, но декларацията на РБ беше висша форма на идиотизъм и както Лукарски призна трик за печелене на избиратели. В стремежа си да не се превърнат в патерица на ГЕРБ, Кунева, Лукарски и Кънев, „тези тримата, ама ние сме седем, добре де петимата“ се превърнаха в ненужни бастуни, които няма да могат да реализират нито една своя идея. Едно ‘всички лидери да останем в НС и да подкрепим авторитетна личност’ щеше да мине и пред Борисов, и пред ЕНП, и пред избирателите. И ако с това се загубеха 20 гласа на тъмносини чугунени глави, щяха да бъдат спечелени 40 гласа на нормални избиратели. Въпреки, че тази конфигурация сме я виждали вече, но чия е вината, че и коалиция, и правителство на малцинството, и ескпертен кабинет станаха мръсни думи. Време е да започнем да ги чистим обаче, а не да търсим нови. И ако вместо да си играят на кой е по-по- лидер и кой да дограби мечтания пост на вицепремиер Радан и Меглена бяха заложили на кампания, в която да говорят за идеите си, резултата можеше и да е друг. Но не е.

АБВ е проруска партия с лидер Първанов (познат още като Гоце). Точка. И дори Ивайло Калфин не може да промени това.

А да търсиш здрав разум при Бареков, Патриотичния фронт или Атака е мисия невъзможна.

Затова всеки от споменатите и всички неспоменати партийни лидери ще потропват сърдито с краче. А жабите в блатото ще си крякат. Защото българският партиен лидер е единствения, който може да прави шведска тройка и четворка белот съвсем сам. Липсва само Яне Янев.

 
 
Коментарите са изключени за Сърдито потропва с краче