С приятели като българите не са ти нужни врагове
Сергей Правосудов, „Независимая газета – Енергия“
Принуждават Русия да търси алтернативни маршрути за износа на природен газ. „Турски поток“ ще замени „Южен поток“, в резултат на което България ще изгуби транзита на руския газ за Турция и Гърция и ще трябва да купува в бъдеще „синьо гориво“ от новия хъб на гръцко-турската граница.
В края на 2015 г. се предвиждаше да започнат доставките на газ по новия газопровод „Южен поток“, който трябваше да бъде изграден по дъното на Черно море. Но това няма да се случи. В края на миналата година „Газпром“ се отказа от осъществяването на този проект. Беше взето решение да се построи газопровод не до България, а за Турция и от там до границата й с Гърция.
През последните месеци в медиите активно се обсъждаха вариантите на отговора на въпроса: защо Русия се отказа от построяването на „Южен поток“? Преди да отговорим на него трябва да разберем, защо въобще „Газпром“ смяташе да строи тази газова магистрала. Не е тайна, че след разпадането на СССР около 90% от износа на руски газ преминаваше през територията на Украйна. Тази страна активно се възползваше от своя монополен статут, добивайки за себе си различни отстъпки и преференции. Освен това, Украйна многократно си позволяваше да изтегля от транзитната тръба газ, който беше предназначен за европейските потребители.
За да се поправи положението, „Газпром“ построи три нови газопровода: Ямал-Европа, „Син поток“ и „Северен поток“. А за избавянето на жителите на Южна и Централна Европа от украинската зависимост се планираше изграждането на „Южен поток“ с мощност 63 милиарда куб.м. газ годишно. Страните, през които трябваше да преминава новата газова магистрала /България, Сърбия, Унгария и Словения/, бяха готови да станат участници в мащабния проект. Та нали това автоматично означаваше получаването на милиарди инвестиции, а след това и на редовни плащания за транзита.
Но в работата се намеси Европейската комисия. Ръководителите на ЕК започнаха да настояват на това „Южен поток“ да бъде реализиран строго в съответствие с правилата на Третия енергиен пакет. Това би означавало, „Газпром“ да получи право само на 50% от капацитета на „Южен поток“. „Газпром“ беше задължен да предостави на други компании правото на запълване на другата половина от „Южен поток“. Излизаше, че „Газпром“ трябва да построи газопровод за своите конкуренти. Това условие от гледна точка на руския газов холдинг изглеждаше най-малкото странно, още повече, че конкурентните проекти по изграждането на тръбопроводи за ЕС без проблем получаваха освобождение от правилата на Третия енергиен пакет.
Като пример за това може да бъде посочен проектът за строителство на Трансадриатическия газопровод /ТАП/. Тръбопроводът трябва да бъде използван за доставките преди всичко на азерски газ, добиван в рамките на втората фаза от разработването на находището „Шах Дениз“, разположено в шелфа на Каспийско море.
Планира се ТАП да премине през територията на Гърция /отсечката ще е дълга 478 км/ от град Комотини на североизток, да пресече Албания /209 км/ и по дъното на Адриатическо море /105 км/ да достигне Южна Италия. Предвижда се газопроводът да бъде пуснат в експлоатация през 2019 г. /проектната му мощност е 10 милиарда куб.м. газ годишно/. Впрочем, проектът за газопровод „Набуко“ също бе освободен от правилата на Третия енергиен пакет, но той не беше осъществен заради липсата на достатъчно количества природен газ, с които да бъде запълнена тръбата.
В резултат на дейността на Европейската комисия и българските власти реализирането на проекта „Южен поток“ беше поставено под въпрос. Властите в София започнаха да говорят, че те представляват една малка страна, която не може да осъществи такъв крупен проект без разрешението на ЕК. В тази връзка възниква въпросът: а защо вие подписвахте договор с Русия и поемахте ангажименти? Ако сте представители на една малка страна и от вас нищо не зависи, тогава да бяхте изпратили веднага представителите на Русия да се договарят с ЕК.
В действителност управляващите в България заблуждаваха своите граждани. Според законите на ЕС Еврокомисията не може да се намесва в строителството на газопровода, защото това право принадлежи на националните правителство. Брюксел има само правото да определи правилата за експлоатация на газопроводите, когато те вече са построени. При това ЕК не предложи на България никакви алтернативни източници за доставките на газ.
През последните години в Европа много се говореше за вноса на втечнен природен газ, а за неговия прием бяха построени специални терминали. Истината е, че те се оказаха натоварени по-малко от 20% от техният капацитет, защото производителите на ВПГ предпочитаха да изнасят своята продукция в азиатските страни /Япония, Южна Корея и Китай/, където цените са много по-високи, отколкото в ЕС. Така че европейските потребители ще могат да заместят руското „синьо гориво“ с ВПГ, ако се съгласят да плащат по-висока цена за него /което между впрочем днес вече правят литовците, наричайки това цена за енергийната независимост/.
В Русия съществува поговорката „с такива приятели врагове не са ти нужни“. Българите се оказаха именно такива приятели. Те подписаха договори с Русия, поеха ангажименти, но не ги изпълниха. Така българските власти наказаха жителите на България. В близко бъдеще те ще бъдат принудени да получават газ, която ще преминава транзитно през Украйна. Но там се води гражданска война и когато тя ще приключи не е ясно, защото САЩ имат интерес от създаването на конфликтна зона между Русия и ЕС. А за днешните управляващи в Киев желанията на Вашингтон са закон. Финансовото положение както на Украйна, така и на компанията „Нафтогаз“ е плачевно. Кардинално подобряване на ситуацията в страната не може да се очаква в близко бъдеще. Освен това България ще се лиши от транзитните такси за тези количества газ, които в момента преминават през нейна територия за Турция и Гърция.
В резултат на това „Газпром“ реши да осъществи този проект съвместно с Турция и го нарече „Турски поток“. В миналото Русия е водила много войни с Турция. Впрочем в резултат на тези войни България е получила своята независимост. След завършването на строителството на новата тръба Турция ще може да получава руски газ директно, като се заобиколи Украйна, а България и останалите страни от Южна Европа ще трябва да купуват газ от хъба, който ще се намира на турско-гръцката граница. За целта ще им се наложи да построят необходимата газопреносна инфраструктура.
Енергийната политика на ЕС през последните години предизвиква маса въпроси. ЕС традиционно се обявява за намаляването на отделяните вредни емисии в атмосферата. Именно по тази причина в Европа бяха построени много генериращи мощности за получаването на електричество от възобновяеми източници – слънце и вятър. Но този ток се оказа много скъп, затова в Евросъюза започнаха все повече да използват евтини въглища. Газът в европейската енергетика се оказа притиснат между възобновяемите източници, за чието използване настояваха властите в ЕС, и екологично вредните, но евтини въглища. Ако ЕС беше заложил на природния газ, тогава щеше да постигне намаляването на вредните емисии и да има приемливи цени на електричеството. В периода от 2000 до 2013 г. в Европа бяха изградени 103 ГВт нови мощности в газовата генерация /във вятърната – 105 ГВт, а в слънчевата – 80/. Но газовите мощности се използват по остатъчен принцип и не са натоварени на 100%. Най-любопитното е, че основната част от оборудването на ВЕИ-та се внася в ЕС от Китай. Получава се, че европейските власти за сметка на стимулирането на ВЕИ създават нов промишлен отрасъл в КНР, а за това плащат обикновените граждани в ЕС. Сътрудничеството с Русия в газовата сфера би помогнало на Европа съществено да увеличи ефективността на своята икономика. /БГНЕС
