С кого воюва Русия – с Украйна или със Запада

Алексей Левинсон, ръководител на отдела за социокултурни изследвания на „Левада-център“

Масовото съзнание постепенно привиква към хибридността на всичко случващо се.

През последните месеци руското обществено мнение демонстрира висока степен на съгласие с мнението на ръководството и най-вече стремеж към съгласие по външнополитическите въпроси. Това се вижда при социологическите анкети – руснаците се стремят да изберат отговорите, които съвпадат с позицията на властта, както те я разбират. Не трябва да мислим, че това се случва заради страх да не бъдат наказани заради нелоялност. Същите тези анкетирани са готови да изберат силно критични отговори, когато им се задават въпроси за икономическото състояние и жизнения стандарт.

Руснаците в момента чувстват необходимостта да обединят своите въжделения с държавната воля по въпросите от национално значение: през февруари 86% одобряваха работата на президента Владимир Путин, а 84% – присъединяването на Крим към РФ. Но не винаги тази висша воля, с която всички искат да съвпаднат, се разбира от всички еднакво. Случва се сама тя да не се е определила още, случва се тя да не е еднозначно изразена или еднозначно интерпретирана. При подобни позиции се получава не стиковане и колизии в отговорите на масовите групи от населението. Така например, 34% са съгласни с мнението, че „между Русия и Украйна се води война“. Но излиза така, че това е доста странна война, в която не е ясно кой воюва с руската страна, защото само 26% от руснаците решават да заявят, че на територията на Украйна има руски войски. 45% заявяват, че биха се отнесли положително, ако научат, че „кадрови руски войните се сражават в редиците на опълчението“. Това означава, че войната се води, руснаците в нея така или иначе участват, но чия е тази война – на украинците помежду им или руска с Украйна – тук няма яснота.

Масовото съзнание постепенно привиква към тази хибридност, но мнозина, както и преди се стремят към истинската същност на случващото се, а не да се объркват в противоречията на политическите игри, както ги отразяват хитрите наблюдатели на телевизионния екран. Не в масовите допитвания до общественото мнение, а в по-интимна обстановка във фокус групите все по-често звучи позицията, че това не е война с Украйна и украинците, защо са ни те? Това е световна война, война с нашия главен противник. Руснаците го наричат ту Запада, ту НАТО, ту САЩ, смятайки ги за синоними. Мнозина директно заявяват, че вече се води Трета световна война.

Това се казва без драма, често с доволна усмивка. Изглежда на говорещите им се струва, че в тази война успехът явно ще бъде на наша страна – и в историята с Грузия, и в историята с Украйна. При този подход и едната, и другата не са истински противници. По тази причина отношението към тях може и да не е лошо. Така например, към Украйна, с която, според една трета от руснаците, се води война, само 27% се отнасят „лошо“, също толкова – „безразлично“, а 40% – „добре“.

Войната се води със Запада. Но и в тази откровена мисъл се таи поредната хибридност. Защото и с този противник, наричан „САЩ и останалите западни страни“, трябва, както смята мнозинството от 66%, да се „поддържат отношения“. /БГНЕС