Румъния избира президент
Ще успее ли немецът от Трансилвания да стопи преднината на Понта?
Иван Радев, Букурещ
Над 18 милиона румънци са призовани пред урните в неделя, за да изберат следващия президент на страната. След първия тур преди две седмици кандидатите са двама – премиерът социалдемократ Виктор Понта и лидерът на либералите, етническият германец Клаус Йоханис. В началото на ноември Понта спечели 40,44% от гласовете, докато кметът на град Сибиу, Клаус Йоханис, получи 30,37%.
Разлика от десет процента изглежда внушителна, но според последните социологически проучвания в дните между двата тура Йоханис успя да увеличи популярността си, докато тази на Понта спадна. Така че изборната нощ едва ли ще е лишена от интрига, а според някои анализатори дори съществуват шансове да видим повторение на случилото се през 2009г., когато тогавашният лидер на социалдемократите Мирча Джоана бе обявен за победител в нощта на вота, но радостта му трая едва няколко часа до пристигането на гласовете от чужбина, наклонили везната в полза на десния кандидат Траян Бъсеску.
Именно гласуването в чужбина бе сред най-горещите теми на кампанията преди втория тур. Хиляди румънци зад граница не успяха да гласуват на 2 ноември поради прекалено малкия брой секции и лошата организация на изборния процес от страна на Министерството на външните работи в Букурещ. Разгневени, че са били принудени да стоят часове наред на опашки, в много места хората поискаха обяснение от дипломатите и членове на комисии, като се наложи дори да намесата на жандармерията. В самата Румъния се организираха митинги за солидарност с диаспората, а темата бе широко експлоатирана от щаба на кандидата Йоханис, който обвини опонента си Виктор Понта, че нарочно е възпрепятствал правото на глас на румънците в чужбина, тъй като знае, че те не гласуват за социалдемократическата партия. Скандалът коства поста на министъра на външните работи Титус Корлъцян, който бе принуден да подаде оставка, предпазвайки репутацията на началника си от още по-големи щети.
Оставката на Корлъцян и обещанието на Понта, че всички румънци зад граница ще могат да гласуват на втория тур не спря протестите и в петък такива бяха организирани в различни градове на Румъния. Най-многобройните демонстрации обаче бяха в Клуж, най-големият град в Трансилвания. Любопитно е, че на първия тур в тази област с хабсбургско наследство Понта загуби във всички райони, а спечели в останалите две исторически провинции на Румъния – Влашко и Молдова. Категоричната победа на Йоханис в родната му Трансилвания даде повод за атака срещу него, че всъщност цели разединението на Румъния. “Трансилвания, а не Румъния. Гласувайте за Клаус Йоханис”, гласи банер, целящ да убеди румънците, че Йоханис е кандидат само на тази област, за разлика от “Виктор Понта – президентът, който обединява”.
През последния месец и половина Йоханис бе принуден да отбива и други – доста скандални атаки, като например тази на таблоиди, близки до управляващите, че през 90-те години на 20 век е изнасял румънски деца за органи в Канада. Или пък че ще намали пенсиите – твърдение появило се върху брошури, които румънските пенсионери получаваха в държавните пощи, заедно с пенсиите си за октомври. Допълнителен минус за Йоханис сред определени кръгове консервативни избиратели бе фактът, че той самият няма деца. Етническата карта не остана неупотребена, но в последния ден на кампанията немецът отбеляза точка като прие предизвикателството и изпя без грешка химна на Румъния, за разлика от Понта, който сгреши текста, давайки повод за много подигравки. Религиозната принадлежност също имаше роля в кампанията – Понта не пропускаше повод да се покаже като добър православен християнин, кланяше се на мощи, ходеше на поклонения, отпускаше държавни пари за румънските църкви зад граница. Въпреки официалното становище на Светия синод, че църквата не се меси в кампанията, по места имаше доста сигнали за пропаганда в полза на православния кандидат от страна на свещенослужители.
Йоханис произхожда от така нар. “саши” или саксонци от Трансилвания, които се заселват в Румъния още през 12 век. През 20 век голяма част от тях се местят в Германия и днес броят им не надвишава 30 хиляди. Стереотипът за това население всъщност е доста положителен и са уважавани от румънците. Именно на тази позитивна представа за работливи и точни хора залага Йоханис, чийто слоган е “Румъния на добре свършената работа”. Кандидатът печели убедително четири мандата като кмет на Сибиу – град с прекрасна архитектура и важен туристически потенциал, но не се знае дали това ще му е достатъчно, за да стане първият етнически германец президент на Румъния.
Това, което може да му помогне, е надигащият се страх, че веднъж осигурили си президентския пост, социалдемократите се готвят освен да поставят държавата под тотален контрол, да се разправят и с правосъдието, което в момента създава доста проблеми на техни високопоставени другари. Тази кампания премина под знака на многобройни акции на Националната дирекция за борба с корупцията, която задържа и обвини значителен брой високопоставени политици. Сред тях е и заместник-председателят на парламентарната група на социалдемократите Виорел Хребенчук, който бе записан да разговаря със сенатор относно приемането на закон за амнистията, който да отърве политиците от проблемите им с правосъдието. “Амнистия – иначе всички сме я загазили”, казва единият от събеседниците в разговора, изтекъл в медиите. След публикуването на записа Хребенчук се оттегли от всички заемани постове. Подобен закон за амнистията наистина е внесен в деловодството на парламента и опасенията са, че досега не е бил приет единствено, за да не навреди на кампанията на Понта. Въпреки че премиерът официално отрича да го подкрепя, през тази седмица социалдемократите отхвърлиха предложението на Йоханис да се свика извънредно заседание на парламента, на което този законопроект да бъде отхвърлен веднъж завинаги.
Няма да е никак чудно, ако след изборите се стигне до разглеждане на това предложение, то да бъде подкрепено и от представители на други партии, тъй като сред клиентите на прословутата Национална дирекция антикорупция са политици от целия спектър, включително и брата на настоящия президент Мирча Бъсеску. В същото време дирекцията се ползва с доста високо доверие в обществото, а активните й действия напоследък в никакъв случай не остават незабелязани и от Европейската комисия, която наблюдава Румъния и България в рамките на механизма за сътрудничество и проверка. С оглед на положителния пример, който би трябвало да бъдат активните мерки срещу корупцията, българският интерес е който и да спечели тези избори да не слага прът в колелата на правосъдието, тъй като рано или късно ще осъзнаем, че щом в едната страна е възможно корумпираните политици да попадат в затвора, това може да стане и в другата. Валидно е и обратното, лошият пример на едните може да насърчи и другите да я карат постарому.
