Родна картинка

Ина Михайлова

Битката за българското Черноморие навлиза в поредна нова фаза. От една страна, бизнесмени с портфейли напират, за да бетонират и последните метри плажна ивица. От друга, псевдоеколози усвояват ли, усвояват грантове, за да атакуват в съда намерения на бизнес конкуренти, а и да пълнят своите касички. От трета, пак еколози, но от онази, другата, по-шумна категория, периодично спретват акции, за да насочват внимание (в т.ч. и финансово) към себе си. В цялата какaфония за място под чадъра и на шезлонга се борят „морските“ кметове, които също теглят хавлийката към себе си, за да прилапат инвеститори и да пълнят свои и общински фондове.

В хора на трансфериращите постъпления е и правителството, което се мае как да калкулира своя процент от далаверата, наречена ограбване на българската природа. Ако ще да е под формата на екоконцесии със специални(!) изисквания към концесионерите.

Милото ни моренце!

Обект на атака след атака. От всички страни. Дори държавата, която уж трябва да къта държавното, брани интереса на властимащите. Ако бранеше общото, щеше да вижда и дюни, и плажна ивица, и защитени зони. А то – не винаги плажът е плаж, а дюната – дюна. А на нас ни обясняват „експерти“ как морето се отдръпвало, а застроеното по плажната ивица отивало на по-заден ред… Утре – обратното.

И докато кучетата лаят, керванът си върви. Бетонът по родното Черноморие се забърква с всичка сила – от бетонобъркачки, заварени положения, стари решения, нови договорки и недоразумения, компетентни и некомпетентни мнения, съдебни и извънсъдебни споразумения. Парите текат във всички посоки. Кой обезобразява Черноморието? Всички вкупом. В съзнателно организиран хаос, в който всичко е напълно възможно.