Резултатът от европейските избори ще бъде истинска главоблъсканица

Ален Жан-Робер / Франс прес

С гласуване, което ще се проточи четири дни – от 22 до 25 май – и несигурност около състава на бъдещите политически групи, резултатът от европейските избори ще заприлича на главоблъсканица.
На теория никоя страна не може да обяви резултатите преди затварянето на последните избирателни секции, тоест преди неделя в 21 часа по Гринуич, когато приключва гласуването в Италия. На практика обаче ще бъде трудно да се избегнат „течове“ на информация в страни като Обединеното кралство и Холандия, които ще гласуват още в четвъртък.

В Холандия преди пет години предварителни резултати бяха публикувани още в четвъртък, заради което страната бе укорена от Европейската комисия (ЕК). Министърът на вътрешните работи поиска от общинските власти да спрат да разпространяват информация как е протекло гласуването. Държавната телевизия обаче трябваше още същата вечер да публикува екзит полове на базата на това как са гласували 40 000 гласоподаватели след напускане на избирателните секции.
Същото ще е положението, когато бъдат затворени избирателните секции в Германия в неделя в 16 часа и във Франция в 18 часа.
Първите прогнози на службите на Европейския парламент (ЕП) за състава на новата пленарна зала се очакват в неделя след 20 часа по Гринуич. ЕП е предвидил платформа, на която ще бъдат качени онлайн резултати от екзит половете във всяка страна, както и коментари на политици. Платформата е достъпна на адрес www.electionsnight2014.eu.
Но и след като станат известни резултатите, политическият прочит никак няма да е лесен.
Ще успее ли крайната десница, която ще направи пробив според сондажите, да се обедини, за да направи собствена група? В миналото такива опити претърпяха провал заради различия между тези партии, които са предимно националистически.
Не се знае и къде ще отидат евродепутатите от формации, които не съществуваха допреди пет години, като германската антиевро партия „Алтернатива за Германия“ или Движение „Пет звезди“ на Бепе Грило в Италия. Те биха могли да се включат към еврофобската група „Европа на свободата и демокрацията“ на британеца Найджъл Фараж, но това не е сигурно.
От друга страна италианските националисти от Северната лига се очаква да напуснат групата на Фараж и да се съюзят с френския Национален фронт и холандската Партия на свободата.
Групите на традиционните партии също не са предпазени от промени. Ще останат ли депутатите на „Форца Италия“ на Силвио Берлускони в Европейската народна партия (ЕНП), в която участват още френският Съюз за народно движение и германският Християндемократически съюз, или ще предпочетат да отидат при Европейските консерватори и реформисти, водени от британските консерватори? На ЕНП, която се бори с групата на социалистите, за да остане първа сила в европарламента, й се иска италианските депутати да останат в нейното лоно.
В досегашния ЕП френските центристи от Съюза на демократите и независимите заседаваха на масата на ЕНП, докато тези от Демократичното движение (МоДем) се включиха към либералите. Но дали този сценарий ще се повтори, или центристите, които този път се явяват с единна кампания, ще се присъединят към групата на либералите.
Групите ще се формират през юни. За тази цел трябва да съберат най-малко 25 депутати, избрани в седем държави членки.
При липса на отчетливо мнозинство държавните глави и правителствените ръководители, на които принадлежи правото да излъчат бъдещия председател на ЕК, могат да посочат някого по свой избор, а не един от официалните кандидати, съответно Жан-Клод Юнкер за консерваторите и Мартин Шулц за социалистите.
Европейските ръководители ще се срещнат за пръв път на 27 май, само два дена след вота. Те трябва да определят официално следващия шеф на изпълнителната власт на среща на върха на 26 и 27 юни.
На 1 юли новите 751 евродепутати ще се съберат за пръв път в Страсбург. На второто пленарно заседание от 14 до 17 юли те ще трябва да „облекат във власт“ председателя на ЕК, предложен от държавните глави и правителствените ръководители. Ако го одобрят, идва ред на всяка столица да посочи по един еврокомисар. Ако го отхвърлят, ще разполагат с един месец да предложат нов кандидат.