shareit

Различният държавник

| от |

Автор Иван Куцаров, http://kutzarov.wordpress.com/

Покрай игрите на тронове в последно време забравяме какви държавници сме имали и имаме в най-новата история на България. Преди точно 77 години се ражда Симеон II, престолонаследник на Царство България. След 50 години изгнание той се завръща и след още още няколко, през 2001 промени коренно политиката на България. Може да бъде хулен от едни и обичан от други, но не могат да му се признаят няколко факта – диалогичност, продължаване реформите на правителството на ОДС, приемането ни в НАТО и ЕС и невиждан икономически ръст, който до голяма степен се корени именно в това, че решава да действа различно – не като идеолог и емоционален политик, а като истински прагматик и технократ. Именно рядката комбинация от тези качества направи това управление различно.

4d36bdde3affb6c286eba924fccc59d1

Политическата гениалност на едно управление не е в неговата бляскавост и забелижимост, а точно в обратното – неговото отсъствие от ежедневните разговори. Каквото и да е мнението за Симеон II няма човек, който да отрече, че се е подобрил жизнения му стандарт от това управление под една или друга форма.С времето, анализирайки от дистанцията на отминалите години, разбираме и една друга истина – решението му да не използва първоначалната еуфория след 1990 за рестраврация на монархията е правилна от негова гледна точка. Българският гражданин не е узрял да търпи лишения, да бъде управляван по европейски и да не мрази. Мечтите ни са били винаги по-силни от възможностите. Всеки един политик до този момент, с много малки изключение, се възползва именно от това. Правителството на НДСВ направи друго – продължи реформите, които бяха започнати от предишното, и съумя да създаде диалогичност професионална администрация по европейски модел, която не трябваше да се влияе от политическите промени. След 4 години, през 2005, поради фактори от нашата народопсихология, а именно – липсата на търпение и всякакъв инстинкт за лоялност, НДСВ остана втора политическа сила, която можеше да остане силна опозиция или да отслабне още повече след управлението си заради участието си в Тройната коалиция. НДСВ предпочете второто и единствено и само на това решение сме част от ЕС. Не благодарение на КБ или ДПС, а само заради упорството на Симеон II и партията, на която бе лидер. Реформите, които НДСВ започна и продължи само затвърдиха дясно-центристкия курс на България, в който успял можеше да е човек с идеи, интелигентност, предприемчивост и упорство. Близо 10 години след управлението на НДСВ ние сме в изходна точка и продължаваме да нямаме истински елит, който да води нацията. Историческа истина е, че народ, който не признава авторите няма бъдеще.

Разбиването на двуполюсния модел, в който всички бяха червени боклуци и сини говеда е още един безпрецендент ход, успокоил икономическата, обществена и политическа среда в България през следващите години. Държава, в която няма помирение сред нацията практически затъва в своите битовизми, загледана в своето минало и забравила своето бъдеще. Все по-често започваме да си спомняме с приятна носталгия времето, когато важно беше да се прави бизнес, от една страна и образование, от друга. Разбира се, не можем да подминем и отречем корпоративните интереси и лобита в този период, но сравнявайки с това, което се случва през последните години е разликата е диаметрална. След 1989 година, изключае служебните кабинети, няма друго управление, което така да е държало на технократите и то не само от средите на НДСВ, ДПС или десните партии. В правителството на Симеон II бяха привлечени доказани специалисти от средите и на БСП. Какво говори по-добре за една страна пред европейските и световни партньори от стабилност и диалогичност? От предвидимостта на утрешния ден няма нищо по-добро в политически и икономически план за една държава. Грешката за спиране на реформите не трябва да се търси само и единствено в управлението от този период, а напротив – основната вина е в народа. Народ, който умишлено е заучен 40 години, че честността, търпението и визията за бъдещето са грозни утопии.

И все пак – НДСВ и Симеон II жертваха политическото си бъдеще именно заради своята визия за България. С времето историята все по-осезаемо доказва този факт. Въпреки всичките си грешки това бе управление на утрешния ден, но българският народ се оказа изключително неузрял за него. Смяната на манталитета на българина е трудна, но смяната на чипа му – почти невъзможна. За човек, който е израстнал с истории за честта на Царство България и емигриралата, заради мракобесието на комунистическия период, интелигенция е непонятно разбирането на простия факт, че българският народ не е такъв, какъвто си го представя. Дипломат, владееш над 7 езика, завършил военна академия „Вали фордж“, съветник на Н. В Хасан II, част от фамилия с хилядолетна история, роднина и приятел с повечето демократични управници по света, отворили вратите си за България именно по време на неговото управление. Ето такъв човек успяхме да изгоним от политиката ни.

Трябва да говорим и да си спомняме за този период от политическата история на България. Поради това, което се случва през последните години в политиката, все по-ясно се доказва, че управлението на НДСВ беше еволюционно за времето си. Докато достигнем, като нация, идеите и визията, които водиха Симеон II като Министър-председател ще продължаваме гледаме всички тези циркове, които се случват. Управлението на НДСВ започна с подарък към всички народни представители от проф. Огнян Герджиков, председател на НС. Всеки един от тях получи „Приказка за стълбата“ на Христо Смирненски, с посвещение от проф. Герджиков, че е за всеки един от тях, който каже „Това не се отнася до мене“. През тези четери години приказката се отнасяше за мнозина, но малцината, водени от Симеон II, които не забравиха приказката, промениха България.

 
 
Коментарите са изключени за Различният държавник