Мюмтазер Тюркьоне, в. Заман
След наблюденията си в различни райони на Турция бих казал: „Да, радикалният ислям се надига в Турция“. Радикалният ислям се превръща в по-силен източник на идентичност поради своя идеологически призив. Освен това той е подкрепян от организационни връзки с други ислямистки организации по света.
Какъв е броят на младите турци, които се присъединиха към Ислямска държава на Ирак и Леванта /ИДИЛ/, Фронта ал-Нусра и Ал Каида, за да се бият в Ирак и Сирия? Трудно е да се направят точни оценки за големите градове, но е възможно да се каже какво става в относително малки населени места. Говорих с хора от два града в западните райони на Турция, населението на които е космополитно. Числата, които споменават те, са ужасяващи дори и да са преувеличени. Изглежда, че около 20 000 млади турци воюват като бойци от радикални групировки в Ирак и Сирия.
Правителството на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ отвори университети едва ли не във всеки град, за да отговори на исканията за висше образование. Само че бързото увеличение на университетите снижи качеството на предлаганото образование. В резултат дипломиралите се не могат да си намерят достойна работа. Тези млади безработни хора съставляват базата на радикалния ислям в Турция. Разочарование сред умерените ислямисти, подкрепящи Ердоган, донесоха разследванията от 17-25 декември. Това разочарование беше допълнено от военния преврат в Египет. И радикалните тенденции отново излязоха на повърхността, след като изглежда невъзможно да бъдат постигнати целите с демократични средства или когато демократичното управление е корумпирано. Радикализираните млади хора вече не гледат на ПСР като на религиозна партия. Отворените към всички религиозни ордени създават идеални условия за привличане на нови членове и групи.
Тези безработни млади хора са доста активни в социалните медии. Те създават широка мрежа за комуникации по интернет и намират достъп до съмишленици, било сред индивиди, било сред групи. А ИДИЛ и Ал Каида намират достъп до тези младежи чрез споменатите мрежи.
Ситуацията в гражданската война в Сирия вече е непоносима за правителството на ПСР. Членовете на Свободната сирийска армия се сближават все повече с радикални организации и групировки, а младите хора, напуснали Турция, за да се бият на страната на тази армия, правят същото.
Атмосферата като цяло е отровна. Млади хора казват, че въоръжената съпротива е единствената възможност за спасяване на мюсюлманите, охулени от Запада и особено от САЩ. Поради което групировките, които набират образовани млади хора с проблем в идентичността, предлагат бърз достъп до идентичност и чувство за принадлежност. И младите хора се чувстват така, все едно пишат наново историята чрез тази универсална солидарност.
Изненадващото е, че ислямизъм не означава религиозност. Сектата на салафитите, официалната идеология на Саудитска Арабия, служи за общ знаменател на тези групи. Тази вяра използва прости, основни и ясни граници и е подходяща за създаване на чувство на солидарност срещу тези, които определя като врагове.
Но това е само върхът на айсберга. Дори и предугаждането на последствията от завръщането в Турция на тези млади хора е ужасяваща перспектива. Тази опасност е типична за насилието, което върви ръка за ръка с интерпретирането на една религия.
Това е динамиката на надигащия се радикален ислям в Турция. /БГНЕС