Путин всячески се опитва да върне на Русия статута на велика сила

Пиер Ригуло, „Фигаро“

Коментарът на руското министерство на външните работи във връзка с постигнатото споразумение за иранското ядрено досие на 2 април напомня, че Москва, както и преди играе ключова роля в този регион на света.

Неговото изявление в подкрепа на премахването на санкциите още преди подписването на окончателния вариант на споразумението се синхронизира със стремежа към по-бързата отмяната на едни други наказателни мерки – този път срещу самата Русия заради нейната намеса в Украйна. Накрая звучи тезата, според която политиката и дипломацията могат да се справят дори с най-сериозните кризи. Това означава, че целите и методите на Москва почти не се променят.

През последните седмици сплотяването на постсъветското пространство продължи. На 19 март Руската федерация подписа с Южна Осетия договор, който силно напомня на анексия. На 20 март Казахстан и Беларус предложиха на Русия да създадат регионален валутен съюз. Курсът на президента Владимир Путин спрямо Югоизточна Украйна остана същия. Подкрепяните от Москва бунтовници продължават с артилерийските обстрели, въпреки примирието, и обвиняват Киев, че иска да ограничи тяхната автономия, която макар и в доста мъглява форма, им е била призната според минските споразумения от 12 февруари.

За момента никой няма решение за хуманитарната, икономическа и финансова криза, която в момента е обхванала цяла Украйна, а не само сепаратистките региони. Неотдавна МВФ отпусна 40 милиарда долара за стабилизирането на финансовата система на страната, чиято крехкост става все по-очевидна с всеки изминал ден. Правата на киевските власти днес се оспорват не само от донбаските сепаратисти: в Украйна има достатъчно олигарси, които подобно на днепропетровския милиардер Игор Коломойски са наели частни армии за защита на своите интереси.

Както и да е, тези изгодни за Путин промени не са всичко. Руският президент трябва да разреши сериозни проблеми в рамките на проекта за създаване на „евразийско“ пространство за конкуренция с Европейския съюз. Западните руски съседки Полша и Литва провеждат все нови и нови военни учения, а самата Русия се е превърнала в истинско плашило за целия регион.

Животът на руснаците става все по-тежък заради западните санкции, поевтиняването на рублата и цените на природния газ. Да, слабостта на зависещата твърде много от суровини руска икономика не е тайна за никого. Но Путин не предприе никакви стъпки за нейната диверсификация. Производителността на труда си остана ниска, а бюрократичната намеса прави нещата само по-лоши. Днес Русия преживява рецесия, а всички твърдение на президента, че страната неизбежно ще се справи с трудностите, за момента изглеждат като думи на вятъра. Към по-реалистичните програми можем да включим модернизацията на инфраструктурата /например на Транссибирската магистрала/ и повишаването на пенсиите за поддържане на покупателната способност.

Демографията само изостря кризата. Путин може да се говори колкото си иска за нравственото превъоръжаване, растящата роля на църквата и финансовата подкрепа за семействата, които имат две или повече деца, но проблемът все още не е решен. Макар че след 2009 г. намаляването на населението се забави, порастването на по-малобройните поколения от 90-те години на ХХ век отново ще дръпне надолу раждаемостта. Проблемът с малкото деца, падащи се на една жена, не е характерен само за Русия. За разлика от продължителността на живота на руските мъже, която е 60 години. И това вече е сериозен проблем за Путин.

Така че пред руския лидер, който мечтае да върне на страната си предишната военна мощ на СССР и предишния блясък на Руската империя, стоят много важни задачи. Както той смята, не е достатъчно Русия само да укрепи своите западни рубежи: същото се отнася и за Южен Кавказ /Грузия, Армения и Азербайджан са длъжни да се съобразяват с Русия/. Не трябва да се забравя и за Близкия изток, където Русия провежда активна политика със Сирия и Иран: зверствата на режима на Башар Асад се отразиха върху нея, но тя все пак намира оправдание в борбата с халифата и традиционните връзки с Иран. Именно в този регион Путин се ползва с най-голямо уважение. Пищният прием, който му бе оказал маршал ас-Сиси по време на неговата визита в Кайро, бе нагледно потвърждение за това.

Тук, както и навсякъде, Путин трябва да бъде приеман насериозно. В същото време Путин сам вреди на своя образ на лидер на велика държава с провокациите във въздушното пространство в цял свят, от Норвегия до Колумбия, и заплахите да насочи ракети срещу датските кораби. Подобни изявление по-скоро подхождат на истерията на севернокорейските лидери за „море от огън“ и само подкопават и доверието към Путин, и престижа на Русия. Както и безсрамната лъжа за отсъствието на каквато и да било подкрепа за сепаратистите.

Всичко това не противоречи на неговите планове за връщането на статута на велика държава на Русия с помощта на доминиращо положение в близката чужбина и централно място в Евразийския съюз и безспорната геополитическа роля в тези зони, където Русия е традиционна сила. /БГНЕС