Противоконституционно
Тодор Коруев
Конституционното реми на 13 април 1992 г. остави ДПС в политическата система на страната. Тогава шестима съдии подкрепиха искане да се признае ДПС за противоконституционна партия, петима бяха против, един отсъстваше. А беше необходима подкрепа от 7 гласа. Петима с тоги не излязоха от партийните си обувки и си затвориха очите пред текста в устава, с който ДПС си поставя за главна задача да се бори „за правата и свободите на малцинствата в България“, а не за правата на всички български граждани. Първият вариант на основния документ дори бе озаглавен: „Програмна декларация на Движението за права и свободи на турците и мюсюлманите в България“. Това е потулено и днес лидерите на ДПС се тупат по гърдите, че са национално отговорна политическа сила, професионална партия от европейски тип, и се крият зад паравана на либерализма. ДПС е организация, построена на етнически, и доколкото в нея членуват и българи мохамедани и цигани мохамедани, и на религиозен принцип. Присъствието на българи, повечето влезли в движението заради себеуреждането си, не променя неговия характер. Колегата журналист Сюлейман Гавазов твърдеше, че на турците в България не е потребна партия, а културно-просветна организация, каквито имат евреите и арменците. С ДПС се създаде нова етнополитическа, етносоциална, етнопсихологическа и етнорелигиозна ситуация в страната – засили се междуетническото напрежение, родиха се антибългарски настроения сред българските турци, има процеси на обезбългаряване и турцизация сред българите мохамедани, дори дискриминация на българи християни.
Д-р Гюлестан веднъж в Момчилград публично ме простреля от упор с въпроса: „Защо мразиш турците?“ Стана ми горчиво, защото ми приписа омраза към хората, сред които съм израснал, с които като деца заедно ритахме топка и заедно крадяхме дини, или че в гимназията с Вели Мюмюнов Алиев от с. Крилатица бяхме неразделни, че на зрелостния изпит дадох на Мурад, Ферад и Станчо да препишат задачите по математика, заради което и четиримата бяхме изключени и завършихме гимназията като частни ученици. Пример за етническата толерантност бяха отношенията между моя дядо и неговия дядо (на д-р Гюлестан примерно), между моя баща и неговия баща, между мен и него – също, но сега между нас двамата се изправя ДПС. Турците са люде трудолюбиви и почтени, населени с простодушие и мъдрост, привързани към родната земя, и най-малко се нуждаят от капсулирането, на което ги обрече ДПС. Те биха се чувствали с повече права и свободи, неоковани в политическо движение, което си обсеби демагогски тези понятия. Ако можеха необезпокоявани да избират примерно измежду различни партии, щеше да е друго. А не да гласуват под команда и под заплахата, че българите щели да им сменят пак имената или ще им затворят пътя към джумаята. Един мой земляк ми рече: „Лесно ви е на вас, българите, може да гласувате за когото си щете. А ние, турците, сме в еднопартиен режим, както при Тодор Живков – нямаме избор. ДПС държи и ножа, и хляба.“ Плашилото със смяната на имената е хоругва, която ДПС все ще разнася. Наскоро Тунчер Кърджалиев и Мустафа Карадайъ внесоха проектозакон, с който искат обезщетения за пострадалите по време на мирни протести при тоталитарното управление от 1947 г. насам. Учудвам се на дързостта им – ръководството на ДПС бъка от агенти на ДС, а не един и двама са били възродители – активисти в смяната на имената. Дейци на движението подлагаха на натиск и тормоз свои съграждани и съселяни, които по различни причини са останали с български имена.
Лютви Местан, човек велеречив, има и любими изрази като „езика на омразата“, пуска го час по час. ДПС иска задължително обучение на майчин език, не се приема, вината е в „езика на омразата“, друг път настоява политическата агитация да се води на турски език (де факто това се прави), не се одобрява, грехът е на „езика на омразата“, мюфтийствата водят дела за вакъфски имоти, съдът не им ги дава – отново в действие е „езикът на омразата“. Могат ли с „езика на омразата“ обаче да обяснят депутатите на ДПС защо отказват да се приеме декларация, която осъжда арменския генодиц, защо са против да се приеме решение на Народното събрание за етническото прочистване на българите от Източна и Западна Тракия през 1913 г. Уж са национално отговорна партия, а възкресяването на сенките на Османската империя не ги смущава, напротив – опитват се да пренапишат историята в угода на някогашното „османско величие“.
„Ремито“ бетонира движението, макар че според проф. Велко Вълканов решение на Конституционния съд по обсъждания тогава въпрос изобщо няма и въпросът за легитимността на тази партия продължава да виси.
