Пролетта дойде, цъфнаха найлоните
Как обичам пролетта, ох как я обичам!!!
Първо ми харесва това, дето снегът се топи. Нищо, че образува големи локви, които прикриват прилежно всички дупки по пътеките в кварталния парк, вървиш, вървиш па затънеш до коляно. Но, както и да е, ще си извадиш обувката, ще попсуваш малко, ще седнеш да си изсушиш партенките, какво толкова. По-важното е, че през пролетта всичко живо се събужда полека-лека от зимния си сън, по дърветата се появяват първите зелени пъпчици, ех – обожавам го тоя момент бе!
Обаче, никога няма начин да видиш как тия пъпчици ще цъфнат и вържат листенца, защото клоните на дърветата почти навсякъде са окупирани от разноцветни найлонови торбички. Накъдето и да се обърнеш може да се насладиш на обилно висящи разноцветни украси от найлонови парцали.
Ах, ето, виж например как на онази стара топола гордо се вее жълто найлонче от Била – обсебило е цели два клона! А синята торба дето е долетяла от зарзаватчията – виж я как весело ти маха с дръжките си, виж де, виж!
Я погледни онуй птиче на липата – дохвърчало от майната си някъде от Африка и вече цял половин час се опитва да се настани в старата си дупка. Ама как само пърха наоколо и кълве настървено найлона от Пикадили, натъпкан злобно още от януарския вятър в неговото старо и уютно предполагам, семейно огнище. Дейноста му обаче е н апълно безнадеждна, малък такъв, проскубан б удала, има да чоплиш цял ден тоя засукан и заплетен найлон.
Впрочем, звукът в тази пролетна сутрин е изпълнен и с тревожното чуруликане на други местни пилци, кацнали едно до друго на джанката. Доколкото виждам от местото където съм седнал да си суша чорапите, въпреки пролетта, всички обитатели тук са с доста лошо настроение, даже по-мрачно от моето. Карат се нещо, вряскат, коментират. Загледах се в онзи шугав кос и жена му и вече съм убеден, че си нямат друга работа, освен по цял ден да седят и да опищяват пилешкия орталък заради мощната сянка, която им прави провисналия найлонов чувал за боклук. Какво са ви виновни другите пилета бе, след като това е дело на вятъра – грабнал е торбата от ремонтната група на втори етаж и я е запокитил пред вашето любовно гнезденце. Сега виси, стърчейки заплашително над входа за любовната квартира и по цял ден се клати, лазейки им по нервите. Те си го изкарват на другите, ама кой им е крив – не разбирам.
А пък ти – черни гарване!!!
Какво седиш тука до пейката и се кумиш на синьо-жълтото найлонче от Метро обработвано от сойката? Я скачай към нея и помогни да разчопли възела на торбата с клюна си. Два твърди клюна са по-добре от един, я бегом марш на подскоци при сойката!
Общо взето, виждам и други пернати обитатели, пренебрегващи факта, че пролетното слънце все по-често си играе с тях на жмичка, прозирайки през дупките на торбичките. С малките си пилешки мозъци те никак не съзнават, че стрелкайки се измежду найлоните в дъбовата гора, може само да се забавляват и да си играят със слънчевите лъчи, както те правят с тях. Еми така е, ама колко им е акъла на птиците, че да схванат намеците и шегичките на вятъра и слънцето минаващи през цялата найлонова украса, накичена навсякъде по клоните.
Ама че са прости.
