Прогноза за икономическата 2014 година – Обличайте се дебело, за да не настинете
Един анализ на Бисер Манолов (http://www.bissermanolov.com)
Не знам доколко философията на бюджет 2014 е достигнала до средностатистическия българин, но съм сигурен, че от цялата числова канонада той е запомнил две неща: първо, че е бюджет на „икономическия растеж и социалната ориентираност“, и второ, че е „напрегнат“. Ако трябва да разтълкувам определението „напрегнат“ за бюджета на популярен език, това означава, че има осезаем риск от неговото неизпълнение. За макроикономистите не е тайна, че бюджет 2014 просто е наситен с буфери. По принцип бюджетните буфери са обичаен прийом и в никакъв случай не представляват нещо, което е негативно като философия. Когато обаче тяхното количество е нетрадиционно високо, единствено възможният прочит е, че идейните творци на най-важния закон в държавата имат дълбоки съмнения в реалното изпълнение на заложените в него параметри.
Нещо подобно се получи и след актуализацията на бюджет 2013. Приходната част до този момент звъни тревожно. Не може да се отрече опитът на творците му за балансиране на бюджета в края на годината чрез използването на бюджетните буфери. На база изпълнението на републиканския бюджет към 31 октомври се набиват на очи две пера, от които управляващите ще могат да покрият дупката, която ще се появи в края на годината от несъбраните данъци и осигуровки. Това са капиталовите разходи, чието изпълнение към края на месец октомври е 58%, и „други трансфери“, чието изпълнение към края на същия период е 35,6%. Официално има заделен резерв за непредвидени и неотложни разходи в размер на 405 млн. лева. Сумата от трите горепосочени пера към края на месец октомври възлиза на 1,6 млрд. лева. Към настоящия момент може да се каже, че тази сума представлява нещо като бюджетен буфер.
Красиво, нали?
Вече става ясно, че очакванията на управляващите за състоянието на българската икономика през 2014 г. е свръхпозитивно. Ако ставаше въпрос само за политическо перчене, всичко щеше да бъде лесно обяснимо. Ръст на българската икономика от 1,8% през 2014 г. е малко вероятен и ще се аргументирам защо. В съставянето на държавния бюджет реализмът е задължителен, но традиционно в България този процес е неприемливо политизиран. Бюджетната макрорамка служи на стопанските субекти, за да си направят точните разчети за следващата година. Ако е заложена нереалистична бюджетна рамка, държавата компенсира дефицититите чрез държавен дълг, който се плаща от всички данъкоплатци, за фирмите обаче това може да се окаже фатално. Представете си, че синоптиците ви обещават слънчево време през следващия ден. Вие си обличате летните дрехи, а се оказва, че ви е затрупал сняг.
Като основен търговски партньор на родния бизнес в Европа вече направиха занижени прогнози за състоянието на стопанството през 2014 г. Това не бе коментирано от управляващите. Брутният продукт на държавите, спадащи към еврозоната, през 2014 г. ще нарасне с 1,1%. През май прогнозата бе за ръст от 1,2%. Безработицата през 2014 г. ще достигне 12,2 %. През май прогнозата беше за 12,1%. Следващата година се очертава като годината с най-висока средна безработица в държавите, спадащи към еврозоната, от въвеждането на общата валута.
Още ли сте с летните си дрехи?
През 2013 г. въпросните държави ще отбележат свиване на брутния продукт с 0,4%, като за 2012 г. БВП спадна с 0,7%. От 1999 г. насам за първи път сме свидетели на свиването на БВП през две последователни години в държавите, които използват еврото като платежно средство. През 2014 г. еврозоната ще излезе от рецесия, но не можем да говорим за повече от крехък растеж. Защо ли? 99% от бизнеса е в ръцете на малките и средните предприятия. Две трети от заетостта е концентрирана в тези фирми. Без банково кредитиране реално погледнато тези фирми са обречени на изключително трудно съществуване. Според в. „Уолстрийт джърнал“ кредитите към малките и средните предприятия са се свили с 2,1% през октомври 2013 г. спрямо същия период за 2012 г. Най-трагично е кредитирането в Испания, където имаме спад с 10%. Изключително важно е да се знае, че ръстът в банковото кредитиране е видим три-четири тримесечия след възстановяването на икономиката, а същевременно нейното възстановяване е трудно без такова. Факт! Този пример е показателен и за родното стопанство. Има ли някой, който да не може да си обясни спада в размера на кредитните портфейли при българските банки? Кредитите са трудно достъпни в момента, което означава плахи прогнози за икономически растеж, включително и в България. Косвена причина за намаленото банково кредитиране може да се търси и в проявяващата се тенденция на консолидиране на банковия сектор на Стария континент, което е съпроводено със закриването на множество клонове. Друга такава е липсата на справедлива правна система, което не позволява на банките да реализират обезпеченията по отпуснатите кредити, когато станат лоши.
Според експертите световната икономика е наситена с примери, в които политиците са наложили различни форми на субсидиране на даден отрасъл, което е довело до грешно ценообразуване и лавина от лоши кредити.
Правителствата трябва да се фокусират единствено върху премахване на структурните проблеми за нормалното функциониране на малките и средните предприятия. Пазарите сами ще предложат решенията на проблемите. През 2014 г. Европа ще бъде икономически разделена. Икономиките на Германия, Белгия, Естония и Ирландия ще реализират стабилен икономически растеж. Испания, Гърция, Италия и Португалия ще продължават стопанското си вегетиране. Франция, като втора икономическа сила в Европа, намали очакванията си за растеж през 2014 г. от 1,1 на 0,9%. Европейската комисия даде глътка въздух на френското правителство да намали дефицита си под 3% от БВП. За 2013 г. той ще бъде 4,1% на база предварителни разчети.
Ако можем да говорим за истински икономически растеж в еврозоната, то очакванията на Европейската комисия са това да се случи през 2015 г. Прогнозата за икономически растеж тогава е за 1,7%. Икономистите считат, че тогава няма да има нито една страна с контрактираща икономика. Заложеният ръст от 1,8% на българската икономика е нереалистичен. Надявам се да бъда приятно изненадан, но се съмнявам. Причината е единствено и само икономическото състояние в Стара Европа. Да, но за разлика от родните политици, когато се говори за икономика, там думата имат експертите. Тук всяка една сериозна икономическа тема се е изродила в поредния политически лозунг. За справка – хаосът в енергетиката, но това е друга тема.
Прогнозата ми за 2014 г. е, че през цялата година за родния бизнес ще бъде едно типично есенно време. Ще станем свидетели на продължителни дъждове, ниски температури и плахи слънчеви лъчи. Затова, обличайте се дебело, за да не настинете.
