Проблемът със „Забелязано в София“
Гледали ли сте „Цар Лъв“? Най-вероятно да. А помните ли хиените на Скар? Групата „Забелязано в София“ се превърна от красивият прайд на Муфаса, в гробище за снимки, пълно с хиени, които нападат всичко включително и един-друг.
Една от най-големите фейсбук групи вече е жалко изродено подобие на себе си. Там човек отива, за да храни злобата си с трохички, които душата му смята за угощение. Не можем без тази група.
Там човек е бебе – малко и грачещо за всичко, без да знае нищо или да може нищо, или да прави нищо. Изцяло зависимо от всички останали, но не взимащо никаква отговорност за собствените си действия. Забравящо за собствените си недостатъци, докато пие със злоба от чашата на ежедневието. На тази чаша според него и двете половини са винаги празни. И винаги е виновен друг малоумник, тъпак, гей…
Това, което започна като добронамерен опит за смешна група, сега, уви, е храм на мрънкащите.
Има счупена плочка на тротоара пред блока ви? Веднага снимайте и качете! Добър текст към снимките ви ще е „Това не е държава! Обищаната не си е свършила работата! Всичко в живота ми не е хубаво и затова обвинявам хората, за които гласувах преди няколко години!“
Някой е паркирал неправилно? Ооо, краят му е близо, ей сега ще бъде изтипосан и напсуван! Ако кара скъпа кола – край! Това е Голям шлем направо: скъпа кола, паркирана неправилно върху тротоар със счупена плочка. По който ходи човек облечен странно. Еха! Оставете ги тези ремонти, ами разширете Терминал 1, че след този пост напливът от напускащи държавата ще е невероятен.
В тази група е цялата тъга на народа ни. Цялият страх и фрустрация от живота, пренасочена срещу другарчето. Нескопосаната първосигнална злоба на един народ, който си мисли, че заслужава повече, но не прави повече.
Не управляващите, а ние съсипахме държавата. Защото ние сме държавата и сме съсипани.
Всъщност не. Да искаш да оправят държавата е все едно да искаш да опазят природата. И природата, и държавата са си окей горе-долу – и двете са виждали пердах, които ние нито можем да им причиним, нито можем да си представим, и пак са оцелявали. Ако ще оправяме или опазваме нещо, по-добре да сме ние. Не сме толкова съсипани.
