Приятели в облаците
Златимир Йочев
Беше ранна мартенска утрин. Някъде около десет сутринта бях приключил с работните си задължения и нямах търпение да се кача на въздушния превоз до Великобритания. Главата ми беше препълнена със сутрешните новини, които както винаги бяха преобладаващо негативни. Спасението няколко пъти в годината бе „бягството“ при майка ми, която живееше на острова от 4 години. Вече си бях направил план – да взема място до прозореца, да си пусна музика на телефона, да гледам как самолета се изнизва от красивата ни действителност и квартала с миловидното име: Враждебна, и да евентуално да поспя след ранното ми ставане за сутрешен блок в телевизията. Да, това работех тогава. Длъжност с много динамика, интересни срещи, но и голям компрoмис с личния ми живот след 9-10 вечерта.
И пак се връщам към главната идея – бягство за няколко дни, за мога да се наспя, да не гледам родни новини, да се пошляя из многомилионен Лондон и да се наприказвам с майка ми. Маршрутът беше добре познат – София – Гетуик. Дотук добре, както казват падащите от 5 етаж, когато минават през 3 етаж. Стигам с такси до летището, чекирам багажа си, намирам си желаното място до прозореца и се приготвям за спокоен полет в облаците. Няколко минути тишина, няма плачещи бебета около мен, нещо обаче ми подсказва, че се задава буря. И тя идва не с турболенции, а с познат глас от екрана и сцената. До мен се настаняват младо и симпатично момиче и жена на средна възраст с огнено червена коса и дрезгав, въздействащ глас. Познавам я отнякъде, но съм уморен да гадая откъде.
Още на първата минута – ми предлагат кафе, но аз отказвам под предлог, че вече съм пил няколко. Гледат ме странно, защото все още няма 11 часа, а в погледите им чета, че на са доволни от моят отказ. Усещам, че плановете ми да поспя и релаксирам в самолета отиват по дяволите. След няколко минути идва второто предложение – този път за доста по-близка и любима напитка – уиски. Съгласявам се, а в момента, в който очаквам, че алкохола ще бъде поръчан на стюардесите се оказва, че червенокосата дама вади директно от дамската си чанта пълна бутилка с кехлибарената течност. Моментално ставаме център на внимание. Служителките в тесни поли обясняват, че не е редно да ни носят чаши, ако не сме поръчали от тях, но нашата лидерка и подстрекателка бързо ги омагьосва и убеждава. Имаме чаши, имаме и цели 3 часа и нещо, за да превърнем летенето в забавление. Както се казваше – краставите магарета се надушват отдалеч. Веднага намираме общи теми – червенокосата дама се оказва една от най-големите ни театрални и филмови звезди – пътува към Англия, за да представи моноспектакъл за живеещите там сънародници. Младото момиче пък се връща в Лондон, за да продължи следването си. Учи право в престижен университет, има непринудено и свежо излъчване и сякаш е взела по много от българската хубост и западните обноски. Шумни сме, говорим много, което едва ли се харесва на останалите пътуващи, но така става като са съберат на едно място – юрист, журнаслист и актриса.
Не усещаме кога сме кацнали и бутилката е свършила, време е всеки да поеме по своя път. Черен шофьор чака актрисата на летището, за да я заведе до мястото, където други ще се докоснат до нейната харизма. Нищо, поне вече я познавам. Разменяме си телефони, а с момичето продължаваме към центъра на Лондон. Там се разделям и с нея – с обещанието да се видим отново. След време се виждам и с двете – актрисата ми гостува в сутрешния блок със задължителното условие да говорим за нашето пътуване и веселите ни разговори, а с момичето се видях в горещото лято, когато си беше дошла за лятната ваканция. Може би ви трябват детайли за това кои са двете жени или кой съм, но това няма никакво значение. Истината е, че това беше най-веселото ми пътуване със самолет. Полет, по време на който открих приятели, срещнах хора, които ме разсъниха, разсмяха и разчувстваха. Три часа в небето и незабравими спомени. Сякаш в небето може да се случи всичко. Сякаш – както в планината, и в небето хората са по-истински, доверчиви и весели. И аз продължих да пътувам, продължих да летя и ще го правя отново и отново.
