Престъпление и наказание по Зукърбърг

“гилотината винаги

е с две страни :

виждал ли си палач без качулка”

„Хълбоци и пеперуди”, Рене Карабаш

Смърт за тоя, смърт за оня, бойкот на мола и линч на продавача, който ми върна по-малко ресто вчера в магазина. От смърт за престъпници, през смърт за ку***те, та до смърт за комарите зоват емоционални потребители на най-влиятелната социална медия в целия свят – Фейсбук. Хора се обединяват за каузи и Крумови закони, а езикът на омразата пори безцеремонно мрежата.

Фейсбук започва страшно да прилича на Народен съд. Като онзи, кошмарният, трагичният от 1945 година, който произнася 150 смъртни присъди чрез разстрел от общо 2816 смъртни присъди. Голяма част от хората, издали смъртните присъди, са били малограмотни, а в съдебния състав е имало шивачи, продавачи, бакали – все хора далеч от наказателното право. Всички разстреляни са били осъдени по презумция за виновност, нямали са право на обжалване.

На подобен принцип са действали и Ку-клукс-клан (ККК), които използват насилие, тероризъм и линчуване за подтискане на чернокожите. Ку-клукс-клан също имат страница във Фейсбук, въпреки че са нелегална организация. А в новия Народен съд въпросът за образование и адекватност на преценката на „съдебния състав“ също не стои на дневен ред.

„Дай ми ги на мен тия, майка ще плаче”, „Уроди! Не заслужават да живеят!” Ако тези фрази са ви познати, то със сигурност ви е познат и съвременният Народен съд, който заседава във Фейсбук. Той определено е за правоприлагането на останалите в историята методи за наказание чрез смърт. Цялата тази агресия, подвизаваща се в един виртуален свят, лесно би могла да го напусне и да се пренесе в реалния свят. Тогава твърде вероятно е да се стигне до анархия или до нещо подобно на сценарий на фантастичен филм с хора, превръщащи се в зомбита, обхванати от една зараза – омразата в социалната мрежа.

Въпрос на време е тази социална медия да получи власт, достойна по сила на четвъртата у нас. Всеки път, в който някой прегреши, убие, открадне, сякаш правосъдието спира да съществува и остава само едно – Фейсбук.

Социалната мрежа се превръща в алтернативен съд, в който всеки слага тогата върху емоциите си, заради принципите си, заради вярванията си или заради общия тон и се започва раздаването на присъди. Участието и активността на Фейсбук потребителите не остава само в мрежата като позиция, като подписка за референдум, като коментар или лично мнение.

Когато се стигне до създаването на организирани банди, които излизат извън виртуалното пространство, готови да раздават правосъдие и да изпълнят заканите за линч – тогава Фейсбук се превръща в съучастник в престъпление.

Фейсбук съди. Фейсбук хвърля в затвора. Фейсбук събира и разделя. Фейсбук раздава справедливост. Непоколебими призиви за връщане на смъртното наказание заливат стените, а групи, които зоват за линч разпространяват снимки на „престъпници”, „узурпатори”, „убийци”, „изнудвачи”, „изнасилвачи”, „расисти”.

Е, да – някой ще каже: „Ама във Фейсбук искаме смъртни присъди за истински убийци, изнасилвачи, престъпници”. Винаги когато се стигне до този спор си спомням за един неформален разговор с български прокурор относно един подсъдим за убийство. И не мога да забравя думите му „Разбира се, че ще последва присъда, при това доживотна. Случаят има прекалено голям обществен отзвук. А дали е виновен никой не може да каже на 100%”.

Фейсбук седянката може да бъде доста опасна, превръщайки се в съзаклятие.

Когато Фейсбук започне да говори, съдилищата в повечето случаи мълчат, защото не искат да влизат в обяснителен режим пред една социална мрежа. През това време Фейсбук крещи „Смърт!”, „Бойкот!”, „Агресия”.