Посмали, Манго!

Людмил Кърджилов, Петте кьошета

Най-голямата интрига сега е дали двете политически сили ГЕРБ и РБ ще работят заедно. Защото само те могат да бъдат здравото ядро на едно реформаторско правителство, което вероятно би започнало да решава проблемите пред страната.

За момента, обаче, такъв вариант не се очертава. И затова, изглежда, топката е в полето на Реформаторския облак и по-точно в полето на Радан Кънев. С искането си ГЕРБ да не посочва Борисов за евентуален премиер и поставяйки това като императивно условие, Кънев сякаш изгаря всички мостове за разбирателство.

В това няма никаква логика, а още по-малко принципна позиция. Защото принципната позиция не е в логическата конструкция – този е маскара и не го щем, а дали това е в полза на България. И няма как да е в полза на България разрива между ГЕРБ и Реформаторския блок.

Тази позиция е нелепа. И налива вода в мелницата на разни други политически субекти на които сме им сърбали попарата години наред.

Позицията: Борисов – вън от правителството ще доведе само да проблеми. Вътре в РБ и вън от него.

Дотолкова, доколкото не би трябвало да ни интересуват вътрешните проблеми на реформаторите, много повече трябва да ни интересува ситуацията при която заради позицията на Кънев, да бъде пропусната възможността ГЕРБ и реформаторите да работят заедно. Ако това се случи, цялата политическа отговорност ще бъде негова и на ДСБ.

България не е в положението да наблюдава подобни етюди, когато належащите реформи са поставени на карта.

Ако не е ГЕРБ с КОЙ ли реформаторите ще правят обещаните бързи и болезнени реформи във финансите, здравеопазването, енергетиката, държавна администрация съдебна власт, сигурността?

Всеки има право да не харесва Борисов, но в конкретния случай това не е работа само на реформаторите, това е работа на всички десни избиратели. А такива в ГЕРБ колкото щеш. Те искат реформаторско мнозинство, а то без Борисов няма как да се получи. Разбира се, важи и обратното.

Следователно претенциите към него, не могат да имат полезна политическа стойност, освен за вътрешна употреба и консолидация, но пък това сега не може да е цел, когато няма правителство и вървим от криза в криза.

Когато поставя условие на Борисов да отстъпи назад, всъщност Кънев какво цели? Да изпъкне в собствената си партия или да провали най-полезния формат за управление днес – ГЕРБ и РБ плюс Патриотичния фронт?

С подобен подход опасността да се провали съставянето на дясноцентриско правителство се увеличава многократно. А това не може да е политическата цел на реформаторите.

Те би трябвало да охладят страстите и да седната на масата за принципен разговор с ГЕРБ и Патриотичния фронт – за приоритетите пред страната.

Всичко останало налива вода в мелницата на голямата партия в сянка – задкулисието.