Последното писмо до Дядо Коледа
Скъпи Дядо Коледа,
Най-вероятно съм закъсняла с писмото си. Ама, то за мен това е нормално, аз все закъснявам за разни неща. И ето, един ден преди да яхнеш шейната и тръгнеш из света, реших да ти пиша, все пак.
Като за начало, искам да ти споделя, че много ти харесвам аутфита – бялото и червеното ти стоят страхотно. Освен това мисля, че бихте си паснали много добре с Баба Марта, тя също се разхожда в тези цветове. Тя е българка, малко не се кефи на студа, ама ще стигнете до консенсус в името на любовта. Айде стига съм ти се подмазвала, че се почувствах като един мой бивш шеф.
Мили ми старче, не се притеснявай, няма да ти искам онези ужасно яки боти на Altuzarra, които си харесах, нито път черно-бялата чанта от новата колекция на Dior. И без това знам, че елфите ти ме мразят от онази зима, в която ги накарах да ми направят пайетени синьо-сребристи обувчици. Все още ги нося, между другото.
Всъщност, колкото и да ти се стори изненадващо, тази година няма да ти искам материални неща. Смятам да бъда най-скромна и да поискам само малко късмет. С този късмет, мисля да спечеля няколко милиона от тотото. Те и без това ще отидат за благотворителна цел. Сигурна съм, че финансовият министър би се съгласил, че тази страна се нуждае от повече хора като мен, не стига че имигрант пък и подпомагам на икономиката в страната – по-малко фалирали магазини и неплатени заплати.
Няма да ти искам щастие, защото си го имам в лицето на семейството и приятелите ми. Добре, че са те! Покрай тях, хората незабелязват мизантропската ми същност и си мислят, че съм едно истинско слънчице. Не, че не съм. Просто някои човеци, карат азът с резачката да се събужда в мен.
Говорейки за социума, Дядо ми Коледа, айде поне за тях да направиш нещо благо. Всъщност се отказвам от малкото късмет в името на това да им донесеш малко разум и добър вкус. Така се надявам догодина да е спаднал процента на патологичните лъжци, на байганьовците и насилниците на животни.
Искам да отбележа, че книгите не ги смятам за материален подарък, а за духвен. Така че, ако всичкото това ти идва в повече, можеш да ме зарадваш с тях. Знаеш какво харесвам, познаваме се отдавна все пак. Пък, ако не ти се намират книги, може в последния момент да се договорим нещо за онези Алтузарки.
Айде старче, лек път ти пожелавам. Карай внимателно, кацай безаварийно и внимавай с тексасците, че имат право да стрелят без предупреждение.
До скоро!
П.С. Внимавай! Тази година съм сложила в нас три елхи!
Thérèsa Voskanyan
