Последен влак за Израел и палестинците

Томас Фрийдман, Ню Йорк таймс

Когато държавният секретар Джон Кери започна енергичните си усилия за постигане на мир между израелците и палестинците, казах, че това е последният влак за постигането на решение със създаване на две държави.

Ако не проработи, това би означавало, че спуснатата отгоре, дипломатически конструирана концепция за две държави като начин за излизане от конфликта е изчерпана. За израелците и палестинците следващият влак би бил единственият, идващ към тях.

И така, сега пристига на първи коловоз…

Този влак се появи за първи път във войната в Газа и скоро може да пристигне на Западния бряг. Миналата седмица палестинец от Източен Йерусалим уби 3-месечно израелско бебе и рани седем други, след като преднамерено заби колата си в импровизирана гара.

Може ли да бъде предотвратен по-голям сблъсък? Не от Вашингтон. Това може да дойде само от израелците и палестинците, действащи сами, пряко един с друг, с истинско въображение, за да превърнат съществуващата в момента „нездрава взаимозависимост“ в „здрава взаимозависимост“.

„Никога няма да стане!“, ще кажете вие. Всъщност, този модел вече съществува сред израелски, палестински и йордански еколози. Ще ви разкажа за това след секунда. И примерът, който те задават, е най-добрата надежда за бъдещето.

Ето защо – израелците точно днес, водени от премиера Биби Нетаняху, имат някои наистина силни аргументи да запазват статуквото, аргументи, които в дългосрочен план са смъртоносни за Израел като еврейска демократична държава. „Това е определението за трагедия“, казва философът от Еврейския университет Моше Халбертал. „Имате всички тези наистина добри аргументи за запазване на статукво, които ще ви унищожат“, допълва той.

Какви аргументи? Израел днес е обграден на четири от общо пет граници – Южен Ливан, Газа, Синай и Сирия, не от държави, а от милиции, облечени като цивилни, въоръжени с ракети и внедрени сред цивилни. Никоя друга страна не е изправена пред подобна заплаха. Когато израелски командири на Голанските възвишения гледат към Сирия днес, те виждат руски и ирански военни съветници наред с отряди на сирийската армия и бойци на Хизбула от Ливан, борещи се срещу джихадистките сунитски милиции. И джихадистите обикновено печелят. „Те са много по-мотивирани“, ми каза представител на израелското министерство на отбраната.

Това не е ситуация, която подтиква поемането на рискове в Западния бряг точно до единственото международно летище на Израел. Фактът, че Израел едностранно се оттегли от Газа през 2005 г. и ХАМАС пое управлението там през 2007 г. и след това посвети голяма част от енергията си на борбата с Израел, а не на изграждането на Палестина също не подтиква към поемане на риск за промяна на статуквото. Израел предложи на ХАМАС осем дни след началото на войната в Газа, но ХАМАС избра да изложи народа си на голямо разрушение и избиване още 43 дни, надявайки се да предизвика глобален натиск върху Израел да направи отстъпки на ХАМАС. Това беше противно, завърши с провал и поради това някои жители на Газа днес опитват да избягат от управлението на ХАМАС.

Дипломатически президентът Обама предложи на 17 март лично, на четири очи идеи за компромис по ключови опорни точки в рамката на Кери на палестинския президент Махмуд Абас и поиска от него да заяви категорично дали ще ги приеме. Обама все още очаква отговор.

Нетаняху и Абас постигнаха напредък по някои проблеми, но никой от тях не можа да приеме цялата рамка на Кери. Така че статуквото преобладава. Но това не е нормално статукво. То става все по-токсично. Ако Израел запази Западния бряг и неговите 2,7 милиона палестинци, ще създаде още по-голяма мултирелигиозна, мултинационална държава в своя център с една религия/националност, доминиращи над други. Това е точно видът държава, която рухва в граждански войни в други части на света.

Също така колкото по-дълго продължава статуквото, толкова по-неумолимо продължава строежът на заселнически селища в Западния бряг, насърчавайки още по-голяма делегитимация на Израел на световната сцена. Веднага след войната в Газа, в която САЩ защитиха Израел, Израел обяви, че завзема още близо 1000 акра земя в Западния бряг за заселнически селища близо до Витлеем. „Няма място за тревога“, казаха израелски представители, обяснявайки, че това е земя, която Израел ще запази при всяко споразумение за създаване на две държави. Това би било добре, ако Израел също така очертае областта, която ще получат палестинците, и спре строежа на заселнически селища там. Но няма да го направи. Това само може да доведе до проблеми.

„Иронично по-голямата част от израелската заселническа дейност в последната година беше в области, които по всяка вероятност ще бъдат в Израел при каквато и да е пътна карта за мир“, заяви Дейвид Маковски, член на екипа от мирни преговарящи на Кери, който сега е отново във Вашингтонския институт. „Но, тъй като Израел отказва да обяви, че ще ограничи заселническите дейности само до тези области, други също не правят разграничението. Вместо това се създава представа, че Израел не е искрен относно решението със създаване на две държави, засилвайки европейския стремеж към делегитимация.

Легитимното послание на Израел в областта на сигурността се губи, защото според някои изглежда свързано с идеология“, казва бившият американски преговарящ Денис Рос. „Ако кажете, че сте ангажирани с две държави, заселническата ви политика трябва да отразява това“, допълва той.

Но, уви, „вместо да опита да мисли творчески как да разреши този проблем, Израел прави обратното, донасяйки регионалния геополитически проблем в собствения ни заден двор и тласкайки хората от палестинското общество, които предпочитат ненасилието, в задънена улица“, казва Халбертал.

Опитва ли се някой да създаде здрава взаимозависимост? Миналата седмица бях посетен от делегация на „ЕкоПийс“ в Близкия Изток, оглавена от йорданския архитект Мункет Мехяр, израелският адвокат Гордън Бромберг и палестинския експерт по водата Надер ал-Хатееб. Да, те пътуват заедно.

Те дойдоха във Вашингтон да предупредят за водна криза в Газа. С малко електричество за обезсоляване на водата прясната вода е в малки количества. Управлението на отпадъците също рухна, така че необработени отпадъци се изхвърлят в Средиземно море, където се придвижват на север с течението, заплашвайки питейната вода, произвеждана от израелския завод за обезсоляване в Ашкелон. Всичко това е една екосистема. Всички са свързани.

Но на север „ЕкоПийс“ помогна за вдъхновяването чрез образование, научни изследвания и застъпничество, израелски, палестински и йордански кметове за рехабилитация на река Йордан, която всички те превърнаха в открита канализация. От 1994 г. Йордания съхранява вода през зимата от своята река Ярмук в израелското Галилейско езеро и след това Израел я връща на Йордания през лятото, нещо като водна банка. Това показва как „големи врагове могат да създадат положителна взаимозависимост, веднъж започнали да се доверяват един на друг“, казва Бромбърг.

Точно това е идеята. Единственият източник на трайна сигурност не са стени, ракети, гласуване в ООН или европейски демонстрации. Отношенията на доверие между съседи създават здравословна взаимозависимост – екологична и политическа. Те са най-трудни за изграждане, но също така и най-трудно се разбиват, ако ги има. /БГНЕС