Поредното петъчно прессъобщение и пет въпроса след него

Георги Ганев*

*Статус във Facebook, заглавието е на редакцията

Чета си поредно петъчно прессъобщение…

Бавно.

Че трябва да се внимава.

Не всичко ми е ясно, но някои неща разбирам.

Първо, избраното решение е станалото модно в света покрай последната финансова криза разделяне на „добра“ и „лоша“ банка. Явно, за да се осъществи то, е нужна законодателна промяна в трите релевантни закона. Не че това е непременно лошо решение, но все пак в бъдеще ще се наложи да го сравняваме с други възможни решения.

Второ, БНБ съвсем очевидно си самопризнава сериозна издънка. Да, достанционният надзор не може да хване дали има кредитни досиета и какво пише в тях, но нали затова има надзор на място? Къде е бил той? Ако го е нямало – защо (особено в светлината на многобройните информации във всякакви медии за нередности в кредитния портфейл именно на тази банка в последните поне няколко години)? Ако го е имало – защо не е уловил проблемите с досиетата – ако те са били в пълен вид допреди седмици, защо не са уловени свързаните лица, ако са били непълни поначало – защо това не е санкционирано? Откъдето и да го погледне човек, този епизод уврежда драматично репутацията на БНБ. Увеличени наказания за публично говорене няма да променят това.

Трето, все по-вероятна става хипотезата, че Цветан Василев е просто един елементарен пладнешки битов крадливец. Това не е нещо нечувано в българската история, но все пак – всички, които отявлено и публично му „поддакиваха“ (с искрени извинения за русизма, но на български ми хрумват само невъзпитано нецензурни неща) последните години е редно да отделят поне няколко минути замисляне за човешкото си достойнство. Всички.

Четвърто, с пари на данъкоплатците и с дълга за децата и внуците ни ще спасяваме всички депозитори на тази банка. Всички. И тези с негарантирани от закон депозити. Струва си да обсъдим това като общество – не толкова за този епизод (за него май явно решението вече е взето), а за евентуални следващи. Единствената реална санкция за депозиторите ще останат загубените лихви.

Пето. Банкиране с частични резерви. При това регулативно и надзорно доминирано от държавата, с държавни гаранции. При това държавата е България. Каква е вероятността проекти подобни на КТБ да се появят отново, да се промушат встрани от надзора (и той да го играе незабелязал), да се сношават с политическото задкулисие и после, при промяна във вятъра, да грохнат? Това за мен е почти същият въпрос като въпроса има ли гравитация.