каза сутринта в „Здравей, България“ министърът на вътрешните работи Валентин Радев. „Винаги може да има от тях някой, който да злоупотреби, това не го изключвам, за нас е много по-важно да няма жертви по пътя, затова си позволяваме, по-скоро някой невинен буквално може да пострада с това разхождане до районното, но ако тва пък е цената да спасим некой човешки живот…“,
И поради някаква причина никой не обърна твърде много внимание на думите му.
Нека изясним за какво става дума за онези, които не са гледали сутрешния блок на Нова: Има предложение, прието от главния секретар на МВР, нарушителите на пътя да бъдат отвеждани от служителите на КАТ до най-близкото районно управление, по преценка на катаджиите, за които министърът каза, че са експерти и най-добре знаят кога да отведат някого.
Какво означава това? Дали случайно значи, че ако ви спрат, защото карате без колан, и откажете да черпите униформените по едно кафе, може да прекарате следващите 24 часа в 1-во районно? Вероятно да. Дали пък случайно не значи, че на фона на един недотам изясен с набързо приети поправки закон, преценката за наказанието се оставя на катаджиите? Или пък че един нарушител може да бъде вкаран в ареста, защото нарушението му е „драстично“, като министър Радев уточни, че „драстично“ (понятие, което отсъства в закона) значи „такъв, който нарушава драстично и то няколко пъти, и го засичаме“.
Той уточни, че тълкуванието на „драстично“ ще се прави от органите на КАТ. Органи, чиято отговорност, морал и експертност никой не би могъл да оспори, не. Катаджиите, които в повечето случаи дори не са наясно каква е причината за една катастрофа.
Никой не отрича, че законът за движение по пътищата трябва да предвижда строги мерки за нарушителите. Нито че шизофренно голям брой хора загиват на пътя. Нито че по българските пътища има твърде много хора, които не спазват правилника за движение и излагат себе си и останалите на сериозен риск. И за тях трябва да има наказания.
Ужасът да преживееш катастрофа с жертви остава за цял живот. За хората, чиито близки загиват на пътя, изобщо няма какво да се коментира. Животът им приключва за минути. И виновните в тези случаи трябва да изтърпят цялата строгост на закона – като една мини компенсация за това, че са отнели живот.
Но това, което каза министърът е притеснително по друга линия. Небрежното му говорене създава точно обратното на това, което трябва да излъчва един министър на вътрешните работи: несигурност.
След въпросите на Виктор Николаев, които засягаха нелегалните таксита, полицаите, които източват служебен бензин за лично ползване и недоволство на баретите, разбрахме, че:
1. Заплатите на полицаите вероятно няма да бъдат увеличени, защото е „възмутително“ полицаи да крадат гориво.
2. Че МВР знаело за тези злоупотреби и „Господари на ефира“ нищо не са свършили.
3. Че новите мерки срещу шофьорите са „на ръба на закона“.
И че всичко е „възмутително, не възмутително, а повече от възмутително“.
Сещам се и за още нещо, което е възмутително: човекът, който ръководи и координира защитата на националата сигурност, борбата с престъпността и опазването на обществения ред да дава мъгливи заявки за полицейщина, прикрита зад социално угодното лице на „борбата с войната по пътищата“. И да злоупотребява с израза „на карта е заложен човешки живот“, давайки чрез него зелен светофар на превишаване на правомощията на униформените.
Но всичко е точно.