Покажи на тия хора как ги спираш, колко ги глобяваш…

Антония Антонова http://binar.bg/

След като bTV в лицето на репортерката си Теодора Трифонова преди време избухна с новината, че СЕМ „спира“ най-големия летен български хит „Видимо доволни“ на Криско и Мария Илиева, редица хора изпаднаха в паника. Целият интернет полудя. Половината фейсбук започна да брани свободата на словото, другата половина – да иска морал и стабилна психика за нашите деца, дори с цената на външна намеса върху личното творчество на свободни артисти, в демократична страна, в 21 век.

Още когато чух новината за „спиране“ на парчето, веднага ми стана ясно, че има нещо гнило в поредното гръмко заглавие на частната телевизия. Какво значи „спира“? Какво може да спре СЕМ? Както самият председател на Съвета за електронни медии Георги Лозанов каза в последното си интервю в сутрешния блок на същата медия : „Съветът за електронни медии не спира песни. Санкционирани песни за текстовете имаме не една и не две“.

Явно това, хубаво или лошо, си е част от рутинната работа на СЕМ. Значи, ако съществува въпрос за цензурата, дали такава съществува и доколко е необходима намеса, то той не засяга толкова конкретния случай, колкото цялостната работа на регулатора.

Самият Криско каза в сутрешния блок на Нова телевизия на 10 септември следното: „СЕМ въобще не са тръгвали нищо да правят, защото първо че няма какво да се направи и няма защо при положение, че парчето няма нецензурни думи. Цялото нещо тръгна от една репортерка, която реши да си направи, така, скок в кариерата във вашата конкурентна телевизия. Направи си страхотна измислица и като го пуснаха в техните новини, всичко тръгна все едно е, нали, реална информация, а то въобще няма нищо такова.“

Въпреки тези думи, преди няколко дни излезе отвореното писмо, разпространено от продуцентската къща на Мария Илиева „Стерео стая“, в което певицата, екипът й и Кристиян Талев-Криско – копродуцент на скандалната творба – излизат с позиция относно намерението на СЕМ да ограничи излъчването на летния хит в електронните медии.

В писмото артистите питат какъв е смисълът от регулаторен орган, който не работи по ясни правила, а според субективни критерии. Посочват отношението на регулатора като „дискриминативно към конкретно художествено съдържание“. Определят санкцията като „цензура“ и „безпардонно вмешателство“. Абе, изобщо – драма.

СЕМ могат да санкционират медии, ако преценят, че дадена песен е със спорен текст от гледна точка на закона. По думите на Лозанов в студиото на Нова телевизия, от близо две години в българското законодателство влизат специално създадени по европейски модел текстове за защита на децата, които не могат да бъдат пренебрегнати. Може да се предполага, че „Видимо доволни“ е песен с опасни послания за моралното здраве на подрастващите според регулатора.

В цялата тази какофония, в която не е много ясно кой кого в какво точно обвинява и дали има основание да го прави, най-важна и смислена остава породилата се публична дискусия.

Живеем в общество, в което всяка вечер, в национален ефир, по времето, когато излъчват „Сънчо“, върви риалити предаване, в което за нормално поведение се представя това да изневеряваш, да правиш секс за пари, да крещиш денонощно на другарчето до теб, да се наливаш с пиене от 10 сутринта и т.н. Всяка сутрин, пак в национален ефир, това поведение се обсъжда, като отново се въртят клипчета и кадри от Къщата на хора по гащи, които често говорят глупости.

Това е една частна продукция, бизнес, но и социален експеримент. Посланията вътре определено са спорни, а може би и не особено възпитателни за малките деца.

Живеем в свободно общество, в което частната инициатива се поощрява така, както и творческата свобода. Живеем в свят, в който една от най-влиятелните и социално ангажирани дами на планетата – Бионсе Ноулс – измежду всичките си призиви за равенство на половете и други важни теми чат-пат пее и за дупето си, да не казваме и колко много го показва. Все в различни прилепнали и блестящи бодита. Между другото си е приятелка с Обама.

Изобщо, сексът в съвременния свят е ултимативното послание, което ни атакува отвсякъде. Как точно да си спасим децата, влизащи все по-рано в пубертета, от него и повсеместно изкривения му прочит? Можем ли и нужно ли е?

Това вече се изговори стотици пъти, но наистина, единственият шанс е във възпитанието. Във връзката между децата и родителите. В правилния подход към новото поколение и в показването на добрите примери, а не в заклеймяването на артистичните провокации.

В крайна сметка основното потребяване на това съдържание е в интернет, а не в традиционните медии. Реално погледнато опитът да се ограничи достъпът до вредни послания към децата чрез санкции в телевизии и радиа е обречен на неуспех. Децата не ползват тези медии, така или иначе.

В този ред на мисли не само решенията на СЕМ по този въпрос, но и реакцията срещу тях, са на практика безсмислени, защото не водят доникъде. За добро или зло моралът и ценностната система на хората в България далеч не зависят чак толкова пък точно от СЕМ.

По-важна от позицията на медийния регулатор е позицията на обществото. Дали то иска цензура. Дали то иска морал. Дали двете зависят едно от друго и как.

Не смятам, че е морално да се държи сметка на артист в свободния свят, в 21 век, относно това защо се е изразил така или иначе. Паралелно някъде в Брюксел гола жена разплисква червена боя от вагината си върху бяло платно по средата на площад, осеян с любопитни зрители… И целият нет гръмва. Но това сигурно е високо изкуство…

Със сигурност не е много морално да водиш децата си на концерт на изпълнител, който просто си пее за секс и това му е основна тема в репертоара. Когато знаеш това, заведи детето си на куклен театър, не на детско парти с Криско. Каквото и по дяволите да значи „детско парти с Криско“…

Когато си прост и безскрупулен, не може да те спаси нито СЕМ, нито Господ.