Почивката в България през погледа на една рускиня
Рускинята Наталия Казакова споделя впечатленията си от почивка в България – и твърдото си решение никога повече да не почива у нас.
Чудя се как да започна своя разказ за България – позитивно или негативно? Все пак, ще започна с предупреждение. Докато пиша, някои вече смятат да заминават там на почивка. На тях посвещавам този пост.
Започвам с това, че за първи път реших да почивам в петзвезден хотел. Първоначално ми предложиха гранд хотел Поморие, който през 2010 г. е спечелил наградата „Диамантен глобус“ за най-добър хотел на Балканите. В цената влизаше набор от СПА процедури, в т.ч. ползване на басейни, бани, джакузи. При това, на приемлива цена. Е, мисля си, ще разпусна. Уви, не стана. Не съм само аз от умните, всички обичат лукса.
Пробвах да намеря нещо подобно. И видях снимки на Виктория Палас на Слънчев бряг.
Скоро вече летях в самолета за Бургас и си мечтаех за предстоящата прекрасна почивка. 4.5 часа и вече съм в България.
Посрещнаха ни, настаниха ни в бус и ни отведоха в хотела. Дадоха ни листчета, на които е написано името на хотела, името и телефона на представителя на туроператора. При мен, до името на хотела Виктория Палас, е написана думата Чайка. Не обърнах внимание. Напразно…
Когато повече от половината туристи бяха настанени, човекът от посрещачите се приближи към мен и проникновено ми обясни, че ми предстои да поживея известно време не в този хотел, а в Чайка бийч. В 4* вместо 5*. Никакви аргументи и възражения от моя страна не бяха възприети. В моя хотел просто няма свободни места.
„Ами потвърждаването на резервацията!!!“ – възкликнах. Оказа се, че съм получила потвърждение не за място във Виктория Палас, а за системата на Виктория Груп, която има три хотела, един 5* и два 4*.
„Не се разстройвате – ми казва това момче. Като компенсация ще ви дадат безплатен сейф и безплатен чадър и шезлонг на плажа“. В парично изражение това прави 21 лева на ден, т.е. 10.5 евро.
Поядосах се, но какво да се прави – навън вече е тъмно, къде да ходя. Настаних се в Чайка Бийч. А интериорът – просто думи нямам.
Прозорците гледаха към улицата, където след 19 часа вечерта е пълно с народ, от всяко кафене,а те там са безчет, се носи силна музика, работят всякакви сергии. Само да кажа, че нарочно си избирах хотел по-встрани от шумни сбирки, за да мога да спя спокойно през нощта. А тук хотелът е в центъра на целия водовъртеж. И със съседите просто ужасно ми „провървя“.
До мен живееше весела младежка компания, състояща се от 20-25 годишни младежи от Израел. Вратите на стаите им бяха непрекъснато отворени, за да си говорят помежду си. През нощта те се изнасяха, но се връщаха към 4-5 сутринта. При това вдигаха такъв шум, че и мъртвите могат да вдигнат.
На молбите ми да бъдат по-тихи те се кокореха и учудваха какво толкова не ми харесва. Не знам, може и аз да изоставам от живота.
На сутринта ставаш и отиваш да си вземеш душ. Но преди това трябва много внимателно да обследваш пода в банята. В противен случай може да пропуснеш коварната мокрица, която ми падна на крака и, надавайки диви викове, изскочих от ваната. Оттогава влизах тук като партизанин във вражески лагер.
Тъкмо се оправиш след безсънната нощ и отиваш на закуска. А там… Яйца, яйца и яйца. Т.е. варени, пържени, нещо като омлет. И още препечен до въглен бекон или някакви малотрайни колбасчета. За чай-кафе опашка.
Веднага да кажа, че всичко става ясно при сравнението. Когато след пет дни бях преместена в моя хотел, тази опашка за чай ми се видя голяма глупост, тъй като накрая получих очаквания черен чай и даже с лимон, което не може да се каже за Виктория Палас. Там такъв чай просто нямаше. А аз не пия кафе и зелен чай също. А черен няма.
После, като се разболях и освен чай и хляб не можех нищо да ям, на молбата ми да ми дадат пакетче черен чай, прозвуча неизменното „няма“.
– И как да няма, ето използвани пакетчета от чая, виждам ги.
– Ами вие сте прекалено много и чаят не стига за всички (!!!).
Напомням, това става в петзвезден хотел.
Изобщо думата „няма“ бече като червена линия по време на моята почивка. Това е най-любимата дума на българите. Или на тези, с които ме събра съдбата. Сами вижте. След като пристигнах във Виктория Палас, реших да си взема душ. Нямаше кърпа за краката. Как да изляза от ваната и да стъпя на голия хладен под с боси крака? Отивам при камериерката. Тя окръгли очи и отново каза „няма“. И аз се опулих. Какво значи „няма“. Това е хотел 5*. Вие ми предлагате да изляза изпод душа, да се подхлъзна и да се претрепя?!!! Тя се замисли, извади отнякъде малка кърпа за ръце и ми я подаде като голяма скъпоценност. После разбрах.
Върнах се в стаята, хвърлих на пода тази кърпа и тя пролежа там като килимче 9 (!!!) дена. Изобщо с кърпите е една… Минават четири дни, а не ги сменят. И аз отново съм при камериерката. А тя – „няма“. Отивам на рецепцията. Там много се изненадаха и казаха, че кърпите трябва да се сменят всеки ден и те веднага ще оправят тази работа.
Аз съм отново при камериерката. А тя ми обяснява. Сезонът е минал (аз бях през втората половина на септември), туристите са откраднали кърпите (!!!) и затова работата с кърпите в хотела си е проблем. Представяте ли си?! Боже, къде попаднах!!! Но все пак ми дадоха кърпи и оттогава ги сменяха всеки ден. Вярно, по едно на ден, но и на това се радвах.
Сега за чистенето на стаята. То се състоеше от ежедневно изнасяне на боклука и да измие с четката тоалетната. След това камериерката пръскаше с освежител въздуха и се изпаряваше. Нито един път не изми мивката, ваната, пода. Очевидно, с миещите средства при тях е същото това „няма“.
Впрочем, за миещите препарати. Когато отидох във Виктория Палас, реших да си измия ръцете. Но… нямаше сапун. Имаше шампона, гел за душ, даже балсам за коса. А сапун нямаше. После си купих от магазин наблизо.
Освен това ми се наложи да купя и препарати и да си чистя сама. Верно, когато поисках от камериерката прахосмукачка, тя милостиво почисти. Разбирам, че може би трябва да давам бакшиши, за да ми чистят. Един път дадох, но не помогна. Така и не почистваха.
Сега за ресторантите в този и в другия хотел. В Чайка Бийч ресторантът е отчасти разположен на улицата, т.е. с подноса с храна можеш да излезеш и да хапнеш на чист въздух. Но по-добре да не го правиш. Рано сутринта по масите се разхождат мръсни чайки и после никой не ги чисти.
Пред очите ми стана нещо такова. Мъж остави подноса си с храна и се върна за прибори. Когато отново дойде, от храната почти нищо не беше останало „благодарение“ на чайките.
Приборите бяха през цялото време мазни и лепкави и се налагаше да ги чистя със салфетки. После разбрах защо – случайно видях как се мият. В обикновен леген с гъба със съмнителна чистота. После веднага ги изнасят за ползване.
Но това никого не притесняваше, тъй като за приборите ставаше направо бой, тъй като все не достигаха. По същия начин беше положението и с чашите. После вече ползвах за еднократна употреба. Намираха се до машината за вода.
От цялата тази мръсотия хванах „български вирус“ – стомашна инфекция. Не съм измислила аз името, каза ми го лекарят. След четири дни (извините за подробностите) прекарани в тоалетната и невъзможност да се излекувам сама, бях принудена да се възползвам (за първи път в чужбина) от медицинската застраховка.
Тук нямам никакви претенции. Всичко беше наред. 20 минути след повикването лекарката беше при мен. Тя също се сблъска с проблем – не й даваха да паркира пред хотела. Когато разбраха, че е лекар и идва след обаждане при пациент, много се изненадаха защо съм я извикала. Нали в хотела имат свой лекар, който взема по 50 евро за повикване.
На лекарката дори не й обяснили как да намери номера на стаята ми, а в хотела не е лесно да се ориентираш. Тя беше принудена да ми позвъни и аз й обясних. Беше много мила жена, със сносен руски. Изписа ми антиобитици, след което нещата се нормализираха.
Това ми отне 6 дни. През тази седмица се хранех предимно с хляб и черен чай, купени от магазина. Добре, че си носех чайник. Но се наложи да се откажа от двете платени предварително екскурзии, едната от които в Истанбул.
Под прозорците във Виктория Палас се намира басейн. Всичко красиво направено, мостчета, синя вода… Един път поплувах в него. Водата е прохладна, но на мен това ми харесва. Една вечер седя на балкона и наблюдавам как се чисти около басейна.
Чистачката в стилна униформа полива и чисти около басейна и това действа релаксиращо на фона на залязващото слънце… До момента, в който не видях къде изтласква мръсната вода. В басейна!!!Но нали там тази мръсотия … и водата в басейна!!!
Не се безпокойте, скъпи гости на хотела. Всичко е наред. След почистването, чистачката взема кофа с хлорна вар и като сеяч я разхвърля в басейна. Белият прах изпада на дъното на басейна и изглежда даже хармонично – бяло и синьо. Наложи ми се да напусна балкона. На четвъртия етаж от хлорните изпарения ми залютя на очите. Толкоз! Повече в басейна и краката си не натопих.
И с морето не ми провървя. Въпреки слънчевото време, вятърът беше доста силен и морето често беше бурно. Спасителите често вдигаха червен флаг (забранено за къпане).
Във водата има много водорасли. След едно къпане дълго ги вадех от банския.
Ако не бяха интересните екскурзии, почивката като цяло беше провал. По принцип, когато пътувам някъде, се старая да съм позитивна, да не обръщам внимание на дреболиите.
Но нашият живот се състои от същите тези дреболии. А тук всички разумни граници бяха преминати. Повече в България няма да отида. Макар че страната е интересна, има какво да се види. За това ще пиша по-късно. А сега предупреждение за тези, които се канят да посетят България. Пазете се от системата хотели Виктория Груп. Сервизът там е нула, въпреки цялото им външно великолепие. И това разваля цялото ви впечатление от страната.
