По-различен Поп Фолк! – част трета
Представяме ви последната част от текста на Цветозар Цаков, първа част може да си припомните тук, а втората тук.
Асеновградчаните от SMALLMAN допълват родната фолк рок картинка с алтернативния си Tool-ски ембиънт рок, подплатен с нетипични за рок музиката тактови времена и с може би най-българския инструмент – каба гайдата, надувана – макар и не във всяко парче – от вокалиста Цветан Хаджийски. Бавни, провлачени, тежки китари, усилен бас, разстлани из композициите дълбоки вокали в ниския регистър и епичност, съизмерима с тази на разпрострелите се навсякъде около нас планини – това може би описва в най-голяма степен музиката, създавана от четворката. Отново текстовете на английски тук не пречат звученето на групата да си остане магнетично за всеки търсещ нови хориознти и различни култури меломан. Групата има два издадени албума – „Smallman” (2006) и “Labyrinth of Present” (2008), а отскоро на пазара е и най-новото им отроче – “Envision”.
И докато все още сме на рок честота, тук е мястото да споменем мимоходом, но не без заслужения респект няколко имена, чийто стил не се основава на комбинацията между фолк и рок, но показват епизодично завидни умения в тази насока, в отделни фолк рок химни. Ако сте почитател на този прийом или пък сме спечелили вниманието ви с казаното дотук, в никакъв случай не пропускайте да чуете интерпретациите на веселяците от ОБРАТЕН ЕФЕКТ по народните песни „Девойко, мари хубава” и „Павле ми пие”, както и съдържащите фолк препратки „Булгариш”, „Полет” и „Поне да ви го кажа”. Интересна интерпретация по „Зазоряване” са сътворили и група ЕЛИТ. Студийният проект на китариста Ангел Ангерлов COLOBAR, където зад микрофона се вихри бившият вокалист на швейцарците Krokus Carl Sentence, пък ни предлага един деветминутнен прогресив епос (“Behind the Veil of Oblivion”, от единствения им за сега албум, 2012), в средата на който се извива кръшно хоро. Атмосферичният блек метъл проект SHAMBLESS също предлага любопитна вариация по „Девойко, мари хубава”, озаглавена “Ara”. Почитателите на дет метъла пък ще открият интересна заигравка с циганския химн „Ederlezi” (по-известен у нас като „Свети Георги”) в парчето на благоевградчаните POWERDRIVE от средата на 90-те. Ветераните от ЕПИЗОД също имат опити да за пресъздаване на родния фолклор с инструментариума на рок музиката, макар че аз лично ги определям по-скоро като неуспешни. Можете да ги откриете в албума „Мъжки песни” (2004), както и отделни песни в „Нашите корени” (2006), и сами да направите своя извод.
Останалите жанрове също имат какво да кажат по въпроса. За почитателите на джаза и на по-фриволните музикални форми интерес със сигурност ще представлява една група, която е избрала да кръсти себе си с прозаичното име BULGARA. Музиката на осмимата ентусиасти обаче е далеч от това определение – представете си джазменски биг бенд, само че вместо тромпетите, тромбоните, саксофоните и контрабаса, ушните ви миди атакуват кавал, гайда, тамбура, гъдулка и тъпан. Прибавете тук-там електрическа китара, барабанния сет и баса и разбъркайте всичко това с купища интензивност, смяна на ритъма и многопластовост на аранжиментите, лъхащи на джаз от първата половина на миналия век и на Пирин Фолк едновременно, и евентуално бихте могли да си представите как звучи светът на Bulgara. Най-сигурното средство обаче е просто да си набавите двата им излезли до момента албума – “Bear’s Wedding”/”Меча сватба” (2006) и “Bulgara Live” (2012) или пък да направите всичко възможно да ги гледате наживо, докато отпивате някоя малцова напитка в приятна комнпания. Удоволствието е гарантирано!
Интересен микс между джаз, рок и български фолклор представлява и музиката на ГОЛОГАН. Групата е създадена през 2004 г. от поетите Иван Христов и Петър Чухов, а освен етно елементите допълнителна екзотика придава американката Анджела Родел – докторант по етномузикология в Калифорнийски щатски университет в Лос Анджелис, която изпълнява по-голямата част от вокалите на чудесен българси език. Освен стандартните за рока и джаза инструменти, в еклектичните им композиции най-често взима участие кавалът, в изпълнение на Иван Христов, но също така тамбура, тарамбука и двоянка. До момента формацията няма официални издания (изцяло записаният им албум от 2006 г. остава неиздаден по различни причини), но често взима участие по фестивали и музикални и културни хепънинги.
LOT LORIEN е друга интересна родна формация, която съчетава български и световен фолклор с джаз, прогресив рок и класическа музика. Създадена е през 1996 г. от Кирил Георгиев (китара), Златомир Вълчев (барабани) и Петър Павлов (бас), като в момента членовете на групата са шест. Често в композициите си използват акордеон (наред с неизменния кийборд), с епизодични включвания на диджериду, тъпан, табла, джембе и други традиционни инструменти. Издали са три албума – “Eastern Wind” (2002), “Lot Lorien” (2007) и “Elsewhere” (2012), текстовете в които са на няколко езика, включително български.
Накрая, но не по значимост и качество, се нареждат ОРАТНИЦА – група млади хора, решили да изразят своята любов към фолклора посредством някои от най-новите музикални жанрове, сред които дъбстеп, дръм енд бейс и хип-хоп. Любипитното при тях е, че фолклорните им влияния не се ограничават до блканските мотиви, а прекосяват морета и океани, разпростирайки се чак до австралийските степи. Уникалната си интерконтинентална симбиоза младежите постигат с помощта на екзотични за масовата поп култура (а и не само за нея) инструменти като кавал, тъпан, автралийско диджериду и перуански кахон. Оратница успяват да подпишат договор за издаване на албум с българо-белгийския лейбъл Fusion Embassy, а през 2012 излиза и самият едноименен албум, съдържащ 12 парчета, които са способни да ви разтъцуват, очароват и замислят, без значение кой е вашият предпочитан жанр.
Споменаване заслужават и проектите KAYNO YESNO SLONCE и ИСИХИЯ, макар тяхната насоченост да е почти изцяло фолклорна, с леки заемки от ембиънт и дарк/ню уейв жанровете.
Наздраве и приятно слушане! А то – сигурни сме – ще е приятно.
Защото когато нещо е искрено и създадено с любов и пълно отдаване на това, което правиш, то няма как да не е добро. Особено ако в него е намесена една толкова необятна и неизчерпаема вселена като балканския фолклор.
