Писмото на Джаки Кенеди до Хрушчов: Моите последни нощи в Белия дом

Вашингтон, 1-ви декември 1963-та

Уважаеми, г-н Президент,

Бих искала да ви благодаря, че изпратихте г-н Микоян като представител на погребението на съпруга ми. Той беше толкова развълнуван, когато ковчегът минаваше, което бе наистина трогателно.

Тогава се опитах да му предам съобщение до вас, но този ден бе толкова ужасен за мен, че не знам дали моите думи излязоха така, като ги мислех.

Така че сега, в една от последните вечери, които ще прекарам в Белия дом, в едно от последните писма, които ще напиша на тази хартия с герба на Белия дом, бих искала да ви напиша моето послание.

Изпращам ви го, защото знам как съпругът ми се грижеше за мира и как връзката между вас двамата с него бе съществена за това. Той цитира ваши думи в някои от неговите речи – „В следващата война оцелелите ще завиждат на мъртвите.“

Вие и той бяхте противници, но бяхте и съюзници в решителността, че светът не трябва да бъде взривен на парчета. Знам, че президентът Джонсън ще даде всичко от себе си, за да установи същата връзка с вас.

Опасността, която мъчеше съпругът ми е, че войната много по-лесно може да бъде започната от малките хора, отколкото от големите.

Докато големите хора знаят, че е необходимо да се самоконтролираат и въздържат, малките хора все повече се тресат от страх и гордост. И в бъдеще големите хора биха могли да накарат малките да седнат и да поговорят, преди да започнат да спорят.

Знам, че президентът Джонсън ще продължи политиката, в която съпругът ми дълбоко вярваше – политика на контрол и въздържание – и той ще се нуждае от вашата помощ.

Изпращам ви това писмо, защото съм наясно с важността на връзката, която съществуваше между вас със съпруга ми, а също и заради вашата доброта и тази на г-жа Хрушчова.

Четох, че тя е имала сълзи в очите, когато е напуснала американското посолство в Москва, след като се подписала в паметната книга. Моля, предайте и, че и благодаря за това.

Честно казано,
Жаклин Кенеди