Петте смъртни гряха на майката

Автор: Лола Монтескьо (още от Лола на chuime.bg)

Сигурно всеки от вас има поне една приятелка, която е майка. Поради факта, че аз самата съм бг мама, мога да се похваля с доста широк кръг себеподобни, с които съм в постоянен контакт. А той, вервайте ми, не винаги е приятен. Повечето жени, като родят, губят някои основни човешки умения като това да чуват, да говорят, да се концентират… През годините се избистриха пет смъртни гряха, които всяка майка трябва да избягва, ако иска приятелският ú кръг да оцелее.

1. Говори с човека на телефона, а не с детето, по дяволите!

Знаете за какво говоря, нали? Звъните по работа или за да си уредите среща, приятелката ви вдига и казва: “Да, мога да говоря, радвам се, че звъниш”, след което повече не чува и дума от вас, а вие нямате никакъв шанс да пробиете диалога й с малкото, който се прави нарочно ужасно театрално – все пак има си публика.

Тя: Кога казваш да се видим? Мая, казах ли да станеш от пода. Мръсен е мами, ще настинеш, пиленце сладко, дай да те цункам по дупенцето, цун-цун-цун-цун. Айде мила, цунки, исках да кажа целувки, о, аз пък как се обърках, ти сега звъниш, не затваряш. Здрасти, радвам се да те чуя, оооо, Мая извади си ръката от устата, де! Дай да се видиме най-накрая. Не динозавро, а динозавър, сладичка, във вторник мога само вечер, но ще ти се обадя допълнително.

Ти: Аз исках всъщност да те питам…

Тя: Какво мами? Какво казваш? Агу, агу, агу? Гу-гу, па-паааа.

Ти: Ъъъъъъъ…

Тя: Какво да питаш, ето ти бонбонка!

Ти: Имаш ли телефона на Петя от…

Тя: О, да, мами, точно така. Кукла бебе ам-ам, Мая също ам-ам, браво!

Ти: (повишаваш тон): На Петя телефона имаш ли?!?

Тя: Имам, да, ей сега ще ги изровя, кажи благодаря! Бла-го-да-ря!

Ти (объркана): Бла-го-да-ря!

Тя: Хаха, че си сладка. На Мая говорех, ама и тя каква ми е сладка… Да знаеш днеска какво голямо ако направи, лееееее, нали Майче, покажи колко беше голямо, хахаха, сладурана. Та какво казваш?

Ти (почти разплакана): Телефонът… Петя… От офиса

Тя: А, да, ще го изровя и ще ти го пратя, па-паааа!

Ти: Спешно ми трябва. Сега!!!

Тя: Ама защо крещиш сега, де? Защо, а? Мама толкова неща прави за тебе, а ти крещиш. Няма бисквитка. Докато не се извини Мая, няма да има бисквитка.Не викай, бебчо, че и лелята на телефона слуша.

Ти (възмутена мислиш): Леля?!?!?

Тя: Слуша лелята и си казва, ой какво невъзпитано Майче. Извини се, иначе нито телефон ще й дам, нито бисквитка на тебе…

Ти: Моля ти се бе Майче, извини се, че ми трябва телефона. Дай й пък ти тая бисквитка, да млъкне за секунда, че да ме чуеш: ТЕЛЕФОНЪТ НА ПЕТЯ ОТ ОФИСА МИ ТРЯБВА СПЕШНО!

Тя: Боже, колко си изнервена. Добре ли си? Май се преработваш. Знаеш ли, какво, я се разходи малко навън, виж какво слънчице грее, почини си, отпусни се, пък после нека пак се чуем да ми кажеш по-спокойно какво точно ти трябва. Айде чао, цунки-мунки, па-паааа!

2. Не пробвай чуждото ядене, възрастните могат да си го духат и сами!

Наблюдавали ли сте тази картинка? Мама, татко и дете в парка, мама вади торба със сандвичи и плодове и почва да бели ябълки, реже парченца, маха корички от хлебчето и да бута ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена две: на морето в стола, мама гребе с лъжица от супата пред детето, духа, за да изстине и дава ту в устата на детето, ту в устата на таткото. Сцена три: Мама и татко БЕЗ дете в ресторанта вечер, таткото си поръчва бира, мама му се кара: “Не пий така бързо, де, газирана е, ще те заболи гърлото!

3. Не говори само за ако, пюрета и възпалени млечни жлези, моля те!

Петък вечер в киносалона. Пълно е с хора, вие най-сетне сте изкарали приятелката си на кино. Филмът започва, всички мълчат и се концентрират във филма, само приятелката ви бърбори нонстоп уж шепнешком, но кънти в цялата зала. Или поне на вас така ви се струва.

“Значи много се притеснявам, акото й е едно такова оранжево. И редичко. Като пюре. Ма не съвсем. Като пюре, което е стояло две седмици в хладилника, сещаш ли се? Твърдо пюре. Дали е от морковите? Да не би да е нещо алергична? Мирише също доста интензивно. Бе направо си смърди! Не знам дали е нормално лайно да мирише. На дете, де. Имам предвид на Мая. Тя е толкова сладка иначе, но тия колики… Важно е да я накарам да пръдне. Понякога чакаме по половин час да изкара газовете. Масажирам й коремчето и й свивам крачката, докато стане. Ма да знаеш как пърди – като стара бабичка. И силно, котката ни се уплаши веднъж, така прогърмя. Чакай, ще ти покажа, ей така звучеше: прррпппппп. Ха, ха, ха.

Ооо, това Дженифър Лопес ли е? Ма тя все едно не е раждала начи, мен да ме видиш гола… Кожата ми се нацепи и коремът ми виси като на кенгуру, виж, виж, е й тая гънка тука. Не виждаш ли, чакай пипни… Оооо, той сега ще я целуне, божке, колко романтично. Къде отиде романтиката при нас, значи, не знам. Само готвя, пера и чистя. Няма цветя, няма целувки с чупка в кръста… Даже и сексът ни не върви вече, не знам дали защото присъства на раждането. Всичко засне, при това от най-добра перспектива. После като гледах, щях да припадна. Чакай да ти разкажа: значи вижда се как матката се е отворила, ма чак сливиците…Ма чакай де, къде отиваш? Ма къде отидоха всички, що си тръгват хората, да не би филмът нещо да свърши”

4. Като стана дума за раждането, не говори за него! Никога!

Знам, че е травмиращо преживяване, но по дяволите всичките 98 часа нечовешки мъки, кървави чаршафи, изстреляна до тавана околоплодна течност, 8 кофи лайна въпреки клизмата, бръснене до кръв, пукащи кокали, звук от цепене на плът (а, да, и оная история с как не те е хванала упойката, та те рязали на живо, също не я разказвай, моля те), доктор, който е пиян и за да си догледа мача се хвърля на корема ти, докато бебето изхвърчи като тапа, крошето, което си вкарала на неприятната акушерка, шиенето с игла, голяма колкото кука за плетене, дърпането после при ходене до тоалетна, слузта от бебето по гърдите ти и описанието на синьо-червената възлеста пъпна връв, ВСИЧКИТЕ ТИЯ РАБОТИ ПРОСТО НИ ГИ СПЕСТИ! Кажи просто, че е било незабравимо преживяване. Клише, но самата истина, поне при мен бе така! Благодаря!

5. Детето ти със сигурност е умно и талантливо. Ама пък чак Айнщайн?

Тя е само на три, а вече ходи на музикално училище, английски и детска йога? Мили боже! Остави детето си да бъде дете, не го дресирай, за да ни показваш нонстоп колко е талантливо и да ни натриваш носа, че нашите не са чак толкова… Не мисля, че на 6 трябва да рецитира Шекспир. Дори и в превод. Голфът е занимание за пенсионери. Тенисът – за мениджъри. Конкурсите за красота – за старлетки над 16, които нямат никакъв друг шанс да излязат от гетото. А да, не е нужно да я обличаш като себе си, но в мини вариант. Тя все пак не е куче. Но дори и да продължиш да го правиш, моля те поне за едно: спести си репликата: “А пък моето дете…”, която идва винаги, когато става дума за моето дете!

Това е, скъпа приятелко, ако се придържаш към горните пет съвета, със сигурност ще си запазиш приятелствата и за времената, когато Майчето вече няма да прави рекордни акита.