Петролът – основен ресурс и главен проблем

Даниел Йергин, Файненшъл Таймс

Първата световна война /1914-1918/ постави петрола и бензина в центъра на военните действия и световната политика през следващите 100 години. Корените на много от днешните жестоки сблъсъци, от Украйна и Русия до Близкия Изток, се коренят в тази война и нейните последици. Преди 100 години петролът се превърна в стратегическа суровина.

През първите 50 години от откриването на петролните находища в Пенсилвания през 1859 нефтогазената индустрия беше осветителен бизнес. Керосинът зареждаше фенерите. Джон Рокфелер стана най-богатият човек на света именно като продавач на осветление. Когато през август 1914 избухна голямата война, европейските държави не мислеха много за петрола. Техните мисли бяха заети от конете. Един кон се падаше на трима войници, това силно затрудняваше логистиката: за изхранването на едно животно отиваше 10 пъти повече храна, отколкото за един човек. За бързото транспортиране на войници се използваха железниците, но това не е гъвкав транспорт – влакът не може да отиде там, където няма релси. Далеч по-големи възможности предоставяха двигателите с вътрешно горене.

Тяхното значение бе открито през първите месеци на войната, когато германската армия бързо се оказа пред вратите на Париж. Френското правителство започна евакуация на столицата и беше готово да иска милост. Военният губернатор на Париж генерал Жозеф Симон Галени не беше съгласен с това. Но железниците бяха разрушени, което пречеше да се прехвърлят подкрепления. Блестяща импровизация, Галени мобилизирал всички таксита в града за превозването на армията до фронтовата линия и германското настъпление било спряно. Войната започнала да се механизира.

Победата на съюзниците се оказа триумф на автомобила над германския локомотив. Най-драматичният епизод на тази „петролна“ война – атаките на германските подводници срещу танкерите, превозващи петрол в Европа от САЩ. Британското адмиралтейство даже обмисляло отново да върне въглищата за задвижване на флота. „Германците са на път да победят. Германия потопи толкова танкери, че англичаните са в трудно положение“, предупреждавал американският посланик от Лондон. Съюзниците започнали да охраняват конвоите с кораби.

Много бързо войната от планирана кавалерийска атака се превърнала в грижа за непрекъснатите доставки на петрол. След подписването на мира лорд Джордж Кързън заявил: „Съюзниците доплаваха до победата на петролните вълни“. Петролът се превърна в единствения стратегически ресурс. Той и до ден-днешен е такъв, както и източник на всички наши проблеми. /БГНЕС