Пашата Ердоган кара турската кола в насрещното движение
Бюлент Кенеш, в. „Тудей`с Заман“
Ето един известен и приятен анекдот. Героят Темел влиза на магистралата в насрещното движение. Като предупреждение към шофьорите катаджия пуска съобщение по радиото.
Междувременно, докато пътува в грешна посока, Темел чува съобщението: „Моля за вниманието ви, една от колите пътува в платното за насрещно движение“, предупреждава предпазливо полицаят. „Не, не един от тях, а всички те пътуват в противоположна посока“, гневно коментира Темел.
Случаят с диктаторския режим на Ердоган – който вулгарно подрива и, в голяма степен, разрушава всички видове демократични и правни ценности и норми, вадещи на преден план основните права и свободи, които правят Турция част от цивилизования и свободен свят и издърпват Турция от света, на който принадлежи, и я изолира бързо – е като случая с Темел. Макар да е кристално ясно, че той пътува в насрещното движение, той продължава да отстоява своето твърдение и пропаганда, че се движи в правилната посока.
И в това е разликата между Реджеп Тайип Ердоган и наивния герой от споменатия горе анекдот. Темел не е наясно, че се движи в противоположна посока, докато Ердоган вижда, че се движи преднамерено и планирано в противоположна посока, за да спаси себе си и близкия около него кръг от шокиращи твърдения.
Трилърите на екрана са пълни със сцени, в които бандитите влизат в насрещното движение, за да се измъкнат от преследващите ги полицаи. Тези сцени може да въодушевяват техните фенове, но в истинския живот престъпниците и крадците, които влизат в погрешната посока на движението създават опасности не само за собствения си живот, но и за този на полицаите, които ги преследват, както и за невинните шофьори, пътуващи във вярната посока.
На мнение съм, че при една екстремно обмислена стъпка диктатурата на Ердоган – която непоколебимо иска да разруши и най-малкия остатък от закон у дома поради твърденията за тежко престъпление – се опитва да дистанцира Турция от света. С тази крачка се опитва да избегне риска да бъде призован за отчет заради твърденията, поради които може да попадне в юрисдикцията на международното право и международните правни власти. За да бъде извадена Турция от обхвата на международното право, няма друг начин, освен Турция да бъде превърната в държава като Узбекистан или Северна Корея. Турция вече пътува в грешна посока към подобна трансформация.
Следователно имам сериозни причини да питам „Дали всички бъркат освен диктатурата на Ердоган?“ Всеки знае, че редица революционни демократизиращи стъпки, предприети от президента Реджеп Тайип Ердоган и неговия антураж през техните първи два мандата за започване на преговори за членство с Европейския съюз бяха непрекъснато подкрепяни, окуражавани и хвалени от национални и международни демократични кръгове. Може ли да се приеме като съвпадение, че националните и международните кръгове, гражданските организации, свободните медии, лидерите на общественото мнение, институциите и организациите, които правеха в миналото тези поощрения и похвали, сега подлагат на сериозна критика Ердоган и бандата около него?
Ако ви харесва, нека хвърлим поглед върху сериозната критика от страна на сериозни международни кръгове и организации срещу диктатурата на Ердоган и неговия антураж, който е известен със своите приличащи на действия на банда действия през последните месеци. Това, вероятно, ще направи кристално ясно, че диктатурата на Ердоган пътува в грешна посока.
Европейски съюз: Докладът на ЕС за напредък на Турция с дата 8 октомври 2014 г. съдържа наблюдения и неумолими предупреждения за упадъка на Турция по отношение на демокрацията и върховенството на закона. Докладът подчертава, че Върховният борд на съдиите и прокурорите /ВБСП/ и съдебната власт, чиято независимост беше сериозно подкопана, трябва да останат независими и остро критикува забраната на Туитър и Ютюб, както и опитите за цензуриране на пресата.
Още повече, че властите на ЕС направиха редица изявления за преврата срещу медиите на 14 декември, който създаде основната точка на огъване на турската демокрация. Първото изявление дойде в деня след атаката срещу медиите. В съвместно изявление, направено в неделя, 14 декември 2014 г. Върховния представител на ЕС по външни работи и политика на сигурност и вицепрезидент на ЕС Федерика Могерини и комисарят за европейска политика на добросъседство и преговори за разширяване Йоханес Хан посочиха, че полицейските акции и арести са несъвместими със свободата на пресата, която е основен демократичен принцип. Трябва да отбележа, че официални представители на ЕС правят съвместни изявления само по въпроси, които оценяват като особено важни.
Комитет за защита на журналистите /КЗЖ/: На 17 декември 2014 г. КЗЖ излезе с доклад за свободата на пресата специално в Турция. Според комитета Турция е сред десетте страни по света с най-лошо състояние по свобода на пресата, сред които са държави като Еритрея, Етиопия, Китай и Бангладеш. Докладът на КЗЖ отбеляза, че натискът върху пресата е нараснал с 10 на сто в сравнение с предишните години.
Национален съюз на журналистите /НСЖ/: Съюзът, в който членуват около 38 000 души, направи изявление на 24 декември 2014 г., в което беше отбелязан фактът, че около 70% от медиите в Турция са под контрола на правителството. Обръщайки внимание на цензурата по работните места в мрежите и независимите медийни организации от началото на годината, НСЖ призова правителството на Великобритания да не остава мълчаливо при този натиск.
Европейски парламент /ЕП/: Диктатурата на Ердоган и на управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/ получиха най-силното досега предупреждение от ЕП на 15 януари 2015 г. Осъдителната резолюция за „Операция на преврат срещу свободните медии от 14 декември“, която взе на мушка журналисти, включително главния редактор на в. „Заман“ Екрем Думанлъ и председателя на медийната група Саманйолу Хидайет Карача беше подкрепена от 551 от общо 593 евродепутати. Дори Европейските консерватори и реформатори /ЕКР/, на които е член ПСР, подкрепиха резолюцията. Провали се лобирането в последната минута на някои членове на ПСР.
Американската Камара на представителите /АКП/: Общо 90 демократи и републиканци от 453-местната американска Камара на представителите изпратиха писмо до държавния секретар на САЩ Джон Кери на 2 февруари 2015 г., остро критикувайки атаките срещу свободата на медиите в Турция. Като се позоваха на полицейските действия срещу в. „Заман“ и телевизионната група Саманйолу американските законодатели отправиха своята „дълбока загриженост“ към Кери.
Репортери без граници /РБГ/: На 15 февруари 2015 г. РБГ издаде класацията за свобода на пресата в света и постави Турция на 149 място сред 180 държави поради сериозните нарушения по отношение на свободата на пресата и свободата на словото. Със своите 44,16 точки Турция се нареди след Бурунди, Камбоджа, Мианмар и Зимбабве.
Фрийдъм хаус /ФХ/: Организацията, която прави рейтинги за демокрация и свободи, поставя Турция в „несвободната“ категория при предишни свои доклади, а в този за 2014 са свобода на медиите Турция е класирана като „полусвободна“. ФХ се позовава най-вече на броя журналисти в затвора и е подлагана на критика за не обръщане на внимание на непоносимия натиск върху медиите.
Център за американски прогрес /ЦАП/: Базираният във Вашингтон мозъчен тръст ЦАП, който е близък до американския президент Барак Обама и е известен с доброто си отношение към Турция, излезе на 12 март 2015 г. с доклад под заглавие „Американо-турско партньорство: Една стъпка напред, три назад“. В него е отбелязано „Съединените щати трябва да позволят на Партията на справедливостта и развитието /ПСР/ да се наслади на това, което проправителствени гласове наричат „скъпоценен самота“ на страната“. „
Европейски лидери на общественото мнение /ЕЛОМ/: В съвместно написана статия от 13 март 2015 г. осем водещи интелектуалци на Европа от Project Syndicate, включително бивши президенти, премиери и министри критикуваха жестоко ръководената от Ердоган Турция по отношение на права и свободи. „Свободата на словото, разделението на властите и върховенството на закона непрекъснато се подриват при Ердоган“ пише в статия със заглавието „Нулиране ЕС-Турция“. Статията е съвместно написана от Марти Ахтисаари, бивш президент на Финландия и Нобелов лауреат за мир; Ема Бониньо, бивш италиански външен министър; Алберт Рохан, бивш генерален секретар на австрийското външно министерство; Волфганг Ишингер, председател на Мюнхенската конференция по сигурност; Ханс ван ден Брок, бивш холандски външен министър; Марселино Агуире, бивш испански външен министър; Мишел Рокар, бивш френски премиер и Натали Тоци, заместник-директор на Института по международни отношения в Рим.
Център за двупартийна политика /ЦДП/: В своя доклад от 13 март 2015 г. водещият американски мозъчен тръст ЦДП посочва, че атаките на управлението на Ердоган срещу правосъдието, върховенството на закона и свободата на словото директно поразяват в сърцето политиката и икономиката. Докладът на ЦДП изброява растящия авторитаризъм, ограниченията на свободата на словото и корупцията като хронични проблеми на Турция. Подчертано е, че намесата на правителството в работата на публично търгувани дружества /като банка Asya/ и неоправданите инспекции на чуждестранни инвеститори са предзнаменования на антидемократични тенденции, които неблагоприятно се отразяват на вече намалялото доверие на инвеститорите.
В. „Ню Йорк таймс“/НЙТ/: Като много западни медии, загрижени за демокрацията и човешките права, НЙТ често публикува анализи за диктаторски тенденции в Турция. В статия във вестника, известен с близостта си до администрацията на Обама, публикувана на 13 март 2015 г. е отбелязано, че водената от Ердоган Турция все повече се превръща в авторитарна и започва да къса връзките си с НАТО.
Сенат на САЩ: Законодатели демократи и републиканци от американския Сенат показаха своите възражение с изпращането на писмо до държавния секретар на САЩ Джон Кери на 18 март 2015 г., за да изразят загрижеността си от нарушаването на свободата на пресата в Турция. Това историческо писмо, подписано от 74 от 100 сенатори, остро критикува преврата срещу свободните медии от 14 декември.
Всъщност можем да добавим още доста към този списък, но според мен и тези са достатъчно. Моето мнение е, че преди да е станало прекалено късно, някой трябва да се добере до Темел, който безмилостно кара с превишена скорост в грешната посока и рискува живота на всеки, здраво да го разтърси и да се убеди, че той е разбрал, че действа по напълно глупав и опасен начин.
Има ли кой да стори това, преди да е станало твърде късно? /БГНЕС
