Най-вероятно съм закъсняла с писмото си. Ама, то за мен това е нормално, аз все закъснявам за разни неща. И ето, един ден преди да яхнеш шейната и тръгнеш из света, реших да ти пиша, все пак.
Беше черно-бяла снимка във вестника. На нея имаше малко момче, заключено зад преградата на леглото си в сиропиталище. В ръцете си стискаше телените решетки, а по лицето му се четеше агония.