Озаптете БНТ!
Иван Стамболов, Петте кьошета
Напоследък няколко пъти, особено в събота или неделя, ми се случва да гледам телевизия и то Канал-1. Не питайте защо – нямам рационално обяснение. И гледайки, установявам, че националната телевизия е потънала в болезнен нарцисизъм, породен от гордостта и самовъзхищението, че навършва 55 години. Честито!
Наистина и най-чистосърдечно – честито! Но как телевизията отбелязва годишнината си? Разбира се, по най-естествения начин: с ретроспекции и мили спомени. Нали знаете каква режисьорска техника прилагат заснимачите на сватби – първо виждаме булката и младоженеца като бебета на черно-бели снимки. После първолаци, картички „Мила мамо, честит празник!“, гимназисти (бъдещият младоженец е с китара), за пръв път сами на морето (разбира се, не заедно, защото все още не се познават), после момчето е войник, а момичето – студентка; след това и момчето е студент, а накрая ги виждаме двамата прегърнати – види се, запознали са се, харесали са се и са се сгодили.
Да, обикновено това са милите спомени на младоженците. Но какви са милите спомени на БНТ? Предавания, най-вече от 60-те и 70-те години. Телевизионен театър, където актьор, сполучливо дегизиран като Ленин, претворява в слово идеите на марксизма-ленинизма. Хумористични програми, от които струи наивна и симпатична бодрост. Безметежни забавни предавания, които с музика, текст и видео показват колко щастлив е животът на новия човек. Мемоарни интервюта с патриарси на синия екран и древни културтрегери, които споделят спомени: вижте колко велики бяхме ние, ние сме колоси, на чиито рамене вие сте стъпили, за да виждате по-надалеч. Те са не повече от десетина – Кеворк Кеворкян, Хачо Бояджиев, Атанас Свиленов и не помня още кой – все внимателно избирани по онова време люде. Разбира се, никой не каза какви трябваше да са избраниците и кой ги избираше. Да го обяснявам ли за по-младите поколения? Да обяснявам как по онова време в светлината на прожекторите и пред притихналата и лишена от всякаква алтернатива и възможност за сравнение публика можеше да излезеш само с продадена душа, целунал пръстена с петолъчката и завтечен по правата линия, която е права, единствено защото е успоредна с линията на Партията?
Залисана в ретроспективния си нарцисизъм, БНТ или пропуска, или съзнателно неглижира едно важно обстоятелство, което не трябва нито да бъде пропускано, нито да се неглижира. Всяка тоталитарна държава, каквато беше България в „най-хубавите години от нашия живот“ – така ги нарича БНТ в заглавието на едно от въпросните си предавания, – гледа на електронните медии като на безценен инструмент за пропаганда, манипулация и промиване на мозъка на социалистическия труженик. Случайна тоталитарна телевизия няма, случайни хора в нея не попадат и случайни предавания не се правят. Тоталитарната телевизия съществува, за да представи една кошмарна и безчовечна действителност като „щастлив живот“. Когато ни умиляват телевизионни предавания от онези времена, ние повтаряме опитите да се захароса социалистическата действителност.
При това положение нека не се чудим на вихрещата се носталгия, русофилия* и всякаква друга „-фѝлия“, и всякаква друга „-алгия“, и всякаква друга девиация на ума и нравствената система. Защото една демократична електронна медия да се гордее с миналото си на тоталитарна медия, за мен е девиация. Мисля, че това, освен проява на лош вкус, е и вредно, особено за хората, които не са изпитали лично на гърба си сладостите на онзи „щастлив живот“ – за младите хора. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
