Отговорността е ключовият камък на демократичната политическа система

Томислав Дончев*

*публикуваме позицията на г-н Дончев, изразена в блога му, без редакторска намеса. Така както сме готови да публикуваме всяко мнение по темата, стига да спазва добрия тон.

През последните седмици прекарвам доста време в писане на управленската програма на ГЕРБ – аз, както и сериозен екип специалисти в секторните политики. Ето защо, като чета написаното в декларацията на Реформаторския блок, оценявам високо постигнатото от колегите. И се радвам, защото визиите ни съвпадат изцяло.

Интересното е, че в декларацията се говори за алтернатива на досегашните управления, за дясно-центристко правителство с цели, съвпадащи напълно с тези на братчето (или сестричето) в политическото семейство – ако някой е забравил, ние сме в едно политическо семейство.

Тоест, разсъждавайки по пътя на логиката, а и проследявайки текста до края, разбираме, че става дума не за алтернатива на управление, а за алтернатива на хора. На премиер, вътрешен и финансов министър.

Борбата за симпатия и доверие на обществото, основана главно на съждението ”ние, за да не е той”, говори не толкова за рационални принципни (десни, център-десни или др.) политически идеи, а за чисто емоционални подбуди. Емоцията е хубаво нещо, но в политиката – не винаги. Разбира се, всеки политик (и гражданин!) има право на искания и претенции. Аз не оспорвам исканията на другите, нито пък автоматично се съобразявам с тях, но искам да попитам:

1. Как подобна позиция на РБ (или на г-н Кънев, ако това не е едно и също) се отнася към острата нужда на страната от стабилност? Подобна претенция прави невъзможно формирането на стабилно правителство след изборите. Не защото искането на РБ е неудобно за ръководството на ГЕРБ, а защото нашите членове и поддръжници не биха го позволили;
2. Означава ли това търсене на формат „програмно“ или „експертно“ правителство с претенции за политическа стерилност? Дано не означава! Ще ви припомня само кабинетите „Беров“ и „Орешарски“… Този формат, поне в България, е исторически, политически, а и обществено компрометиран;
3. И най-важно: Къде при подобен не-лидерски формат остава отговорността? Въпреки че подобно на термина „реформи“ отговорността е амортизиран термин, именно тя е ключовият камък на демократичната политическа система. Именно отговорността дава възможност на гражданите да „наказват“ политиците, от които не са доволни, а и да дават подкрепа на тези, които я заслужават. Именно заради това политическите еднодневки, както и моделът, където всички носят отговорност, а всъщност не носи никой, пречат на демокрацията.

Искрено желая успех на колегите от Реформаторския блок, защото сред тях има истински добри и качествени специалисти. Такива, с които с удоволствие споря и чиято професионална гледна точка ценя. Наистина се надявам в хода на предстоящия предизборен дебат да чуем конкретни предложения, мерки и похвати, с които заложените в декларацията цели могат да бъдат постигнати.

А за състава на управлението, което предстои, ще дойде време да говорим.

Сега се надявам да променим ъгъла на усилията – от пазарлъци към стремеж за постигане на стабилност и предвидимост.

Защото България трябва да спре да произвежда неприятни изненади, а да бъде най-сетне остров на сигурност за икономиката и обществото си.

Просто вече е време!