shareit

Отговор към една тийнмама: А ти каква беше?

| от |

Алиса Гюзелева

„Така сте вие, тийнейджърите.“
Ей как ми е омръзнало да го чувам това! Сякаш хората преди нашето поколение не са били тийнейджъри. Ами, много е лесно да кажеш „такива сте вие“, без да си даваш сметка, че такъв си бил и ти.

Преди около седмица майка ми написа текст за това какво е да си родител на тийнейджър. Аз, знаейки каква е нейната представа за мен и връстниците ми, поисках право на отговор. Получих го.

И сега имам възможност да разкажа на всички четящи какво е да се разправяш с родителите си, докато си тийнейджър.

Нека първо ви попитам, спомняте ли си вие какво е било вашето юношество?

Спомняте си и още как. Леле, колко интересни истории, започващи с „Когато бях на твоите години…“, съм слушала. Ами да, всеки е бил тийнейджър. Всеки е минал през най-различни фази, докато „открие себе си“ (било то боядисана коса и пиърсинг или гардероб, на пръв поглед предназначен само за погребения).

Проблемът на всички..добре де, айде, на повечето родители е, че всичко това за тях е в далечното минало, заровено някъде дълбоко в съзнанията им.

И така, когато тяхното собствено дете започне да прекарва повече време, слушайки дед метъл и слагайки си черни сенки вместо да гледа „Дисни Ченъл“, реакцията им е нещо от сорта на: „Ама как може така?! Какво направих, че да се стигне дотук?!“.

Скъпи мои объркани родители, нищичко не сте направили. Тийнейджърството представлява много сложен процес на израстване. Сигурна съм, че от собствен опит сте наясно, че не става просто ей така. Доколкото знам, през тези години човек открива себе си. Истинското си „аз“, както е по филмите. Поне в този период от нашия живот ние имаме право да бъдем такива каквито ни харесва, дори това да не са хората, които тепърва ще открием в себе си и които ни е писано да бъдем.

Случайните ни на пръв поглед прищевки, хрумвания и възгледи не бива да се вземат толкова присърце. Детето ви не е загубило бъдещето си, не е полудяло, не е изтъпяло. Няма нужда от безкрайни скандали и лекции.

Не се дръжте задръстено или истерично, че става страшно за цялото семейство. От друга страна фазите, които имаме и менящият се начин, по който мислим, трябва да бъдат уважавани. Обидно е да чуеш „Ще ти мине“, когато се отнася за нещо, което харесваш.

Всичко това може да звучи сложно, но не е така.

„Опитай се да ме разбереш малко!“, ми е казвала майка ми често, когато е имала работа или нужда от почивка. Е, опитвам се. Но аз, както и всички останали тийнейджъри, също се нуждая от разбиране. А колко може да е сложно да си припомниш какво е да си в тази възраст и освен всичко останало – да имаш дуднещи родители на главата?

Добре де, като се замислите, чак пък тооолкова ли е гадно да си родител на тийнейджър?

Че по-добре ли е детето ви да мрънка и реве по цял ден за играчка, чиято реклама сте чули 19835303 пъти в последните два часа? Или предпочитате то да порасне по-бързо, да се изнесе и да го виждате два пъти годишно? И това ще стане. Но тогава ще ви липсва намусената му физиономия, докато вие му обяснявате как една книга не е прочело.

Затова, радвайте се за детето си и се опитвайте да го насочвате в правилния път по по-безболезнен начин. И после няма да има нужда да се оплаквате и да пишете текстове за това колко сте „спрели“. Защото „Знаете ли колко работа имам? Няма да ми говорите с такъв тон! Ясно ли ви е?“

 
 
Коментарите са изключени за Отговор към една тийнмама: А ти каква беше?