Освен Путин има и друга Русия

Тимъти Гартън Аш, в. „Гардиън“

Русия загуби империята, но така и не успя да намери нова роля за себе си. Единствено самите руснаци могат да решат, каква да бъде тяхната страна, и това ще отнеме определено време.

Нова Русия не се е появила на 9 май, когато путинският Кремъл ще чества 70-та годишнина от края на Великата отечествена война /ВОВ/. Тя няма да се появи и на 9 май 2025 или дори на 9 май 2045 г., но ние не трябва да губим надеждата, че тази друга Русия ще се появи. Ние трябва да запазим вярата си в тези руснаци, които се борят за това.

Фразата „загубила империята, но така и за момента не намерила нова роля за себе си“ за пръв път беше използвана по отношение на Великобритания от бивш американски държавен секретар. Британците, както и всички останали, знаят колко неприятно е да загубиш империята и да си намериш нова роля. Някои могат да кажат, че Великобритания все още не е намерила тази нова роля. Между впрочем съдбата на първоначалната империя, която е обединила четирите нации на Британските острови – Англия, Уелс, Шотландия и Ирландия – в Обединеното кралство, за момента все още не е решена. Това е най-важната тема на общите избори във Великобритания.

Но поне основната част на Британската империя е била отвъд моретата. За разлика от нея Русия е била континентална империя, която в продължение на векове се е разраствала с все нови и нови територии. Както твърди в своята книга „Русия: народ и империя“ историкът Джефри Хоскинг, историческият проблем на Русия се състои в това, че тя никога не е могла да прокара ясна граница между нацията и империята. В действителност „строителството на империята е попречило на формирането на нацията“, пише Хоскинг.

Нещо повече, ако Британската империя се е разпадала бавно в продължение на повече от 20 години, то руско-съветската империя е изчезнала за по-малко от 2 години, в периода от 1989 до 1991 г. Това беше едно от най-ярките изчезвания в историята.

Би било странно, ако след такова събитие у мнозина в Русия не е възникнало възмущение. При настоящото ръководство тази реакция е приела опасна форма. Ние трябва да се борим с тази опасност сега, но наред с това съществува и въпроса за това как ние мислим и говорим за Русия. Пример за неверни представи са тези, които в Европа са наричани Putinversteher /буквално „разбиращи Путин“/. Смесвайки Путин и Русия, те допускат класическата грешка – „да разберем всичко, означава да простим всичко“.

Към това объркване са склонни най-вече германските бизнесмени. Руският писател Владимир Войнович, който е написал два от най-изтънчените сатирични романа в европейската литература на 20 век, ми разказа една любопитна история за това, как през 80-те години е бил поканен на обед от един германски банкер. Писателят е пристигнал във вилата с мерцедес с размерите на танк, бил е нахранен отлично и в същото време банкерът е обяснявал на изгонения от своя страна Войнович как трябва правилно да се оценява руската болка и травма. В течение на цялата си история Русия постоянно е била нападана. Първоначално са били монголците, след това поляците, след тях французите, след което е дошло най-страшното нападение – нахлуването на фашистка Германия. Това трябва да се разбере – «verstehen». Накрая Войнович не издържал и попитал: „Тогава защо тя е толкова голяма?“.

Днес Войнович остава сатирик, но той също така е смел и открит представител на другата Русия. Той критикува присъединяването на Крим и войната в Източна Украйна. Давайки неотдавна интервю за руски сайт, Войнович каза, че Русия се нуждае от революция. Не насилствена, в украински оранжев стил. „Мисля, че революцията трябва да се случи в умовете на хората… Виновен е не само Путин, виновно е също така обществото, което му е позволило да прави всичко, което иска“.

Войнович показва сложната истина. Съществува другата Русия. Тя е представена от убития опозиционен политик Борис Немцов, о също така от хората, които полагат цветя на мястото, където той беше убит, които вече кръстиха този мост немцовски. Навярно това убийство е уплашило някои, но малобройните смели хора са удвоили своите усилия. Опозиционерът и блогър Алексей Навални директно обвини режима на Путин за отговорен за убийството на Немцов. Това убийство доведе до активизиране на опитите да се обедини разединената опозиция. Появи се нова предизборна коалиция между партиите, основани от Немцов и Навални.

Когато Томас Ман е пристигнал от нацистка Германия в Америка, той е казал: „Германия е там, където съм аз“. Руснаци също имат правото да заявят: „Русия е там, където съм аз“. Но когато Ходорковски заявява пред аудиторията в Лондон, че „Путин не е Русия, Русия – това сме ние“, той прави принципно риторично изказване, което не отговаря на истината. Путин се ползва с огромната народна подкрепа и в този смисъл той също е Русия. Немците най-добре от всички знаят, че понякога това се случва с народите. И един ден те се събуждат с ужасен махмурлук.

За да формулираме, каква трябва да бъде Русия, за да прокара нова разграничителна линия между нацията и империята, са необходими нови отношения със съседите, говорещи на вашия език, имащи сходна с вас история и култура. През последните години Путин незаконно си присвои термина „Руски свят“, превръщайки го в политически лозунг, който означава едва ли не следното: „Ако ти говориш на руски, твоето място е в Русия“. Но така не трябва да бъде, и мнозинството съседи на Русия не искат това. Преди три седмици аз бях в Минск и беларуският външен министър заяви пред членовете на нашата изследователска група, че, според него, в дългосрочен план Беларус трябва да се превърне в нещо подобно на Швейцария. Сигурно Минск е доста далеч от това, но смисълът на тези негови думи е ясен. В Швейцария много хора говорят на немски, но не е задължително тя да бъде част от Германия.

Същото е валидно за испаноезичния, френскоезичния, англоезичния и португалскоезичния светове. Съществуват много тесни културни, икономически и политически връзки, но ние не желаем да живеем в една държава или империя. Имам повече братовчеди в Канада, отколкото във Великобритания. Отношенията между Великобритания и Канада са най-малкото също толкова важни, колкото между Русия и Украйна. В моя случай, както и в случая с много руснаци и украинци, това е една семейство. Но Лондон не иска да анексира Торонто и да възроди британската Северна Америка Нашите страни се чувстват много добре заедно, живеейки разделено.

Същото е вярно за Русия и нейните братовчеди. Ако страните от испаноезичния, френскоезичния, англоезичния и португалскоезичния светове успяха да извършат преход от трудното имперско минало към днешната избирателна близост, това ще може да направи и рускоезичния свят. И един ден той ще го направи. /БГНЕС