shareit

Особености на випаджийството в България

| от Торо |

Има нещо много специфично в българския манталитет и това е чувството и демонстрацията на випаджийство.

ВИП сепарета, ВИП входове, ВИП хотели, ВИП партита, ВИП джакузита – всеки иска да е ВИП или поне за малко да се почувства като такъв. Демонстрирането на лукс е мечта за всички парвенюта и псевдо/квази гъзари (позьори).

Поради липсата на ”стари пари” (предавани от поне три поколения назад) и аристокрация, кичът царува навсякъде по територията. Безумното комбиниране на детайли от различни стилове е характерно за нашенските богаташи, но най-нелепото е че те ужасно много си харесват „творенията”, без да осъзнават колко комични и безвкусни са те.

Парите не купуват стил в цялата си сила е валидно като твърдение за българските випаджии, мислещи, че само заради това, че часовникът им е над 100 хиляди евро вече са „големи”. Това обаче е далеч от истината. Защо дори със скъп часовник, ако той е спортен, а ти си в официален костюм, картинката е плачевна. Същото е и да си купиш вила на Сен Тропе и да си мислиш, че само това е достатъчно да си випаджия и „хай”, като същевременно си я обзавел натруфено и с орнаменти от различни стилове, тотално изключващи се помежду си.

Разбира се, не си съобразил и климата и вместо френски прозорци си иззидал яко изолации, гипсокартон, в градинката си пуснал да щъкат гъски, а озвучаването на външното пространство е албум на Джаго от 90-те. Друг пример е да си купиш сграда – произведение на изкуството – и да я „обзаведеш” и декорираш като хотел в Слънчев бряг.

Да не забравяме фуклявенето с обувки за „еди си колко хиляди евро”. Това е българското парвеню, което си мисли, че колкото по-дълги са лимузината му и диванът в хола, толкова по-добре. Дори и ходенето в чужбина не помага при липсата на „око” и чувство за стил, защото въпросният човек вижда някакви различни неща и си казва: „Защо да не си ги направя и аз в родината „както аз си знам”?“ и обикновено се получава стилов миш-маш. На по-ниското ниво са позьорите (т.нар селски гъзари), които бръмчат с тунинговани опели, носят анцуг, на който с големи букви пише Филип Плейн, толкова големи, че прелетна птица може да ги види от сто метра височина с периферното си зрение, а мечтата им е да си направят селфи в най-фешън тоалетната, отпивайки от бутилка марково уиски.

Текстът е изпратен на редакционната ни поща. Ако искате и Ваш текст да бъде публикуван в Chronicle.bg, пишете ни на office@chronicle.bg.

 
 
Коментарите са изключени за Особености на випаджийството в България