Особености на българската кампания
Иван Стамболов, 5corners.eu
Тази предизборна кампания не прилича на никоя досега. Уж е европейска, което по традиция у нас не се разглежда като нещо важно, а пък страстите се разгоряха до трагикомични измерения – яростно се пекат кебапчета, джуркат се чорби и се чертаят апокалиптични картини за края на света. Защо тези европейски избори са така оживени? Дали само затова, че са генерална репетиция за едни евентуални предсрочни национални избори?
Преди всичко, прави впечатление самодейността на представянето. Интернет никога не е бил по-препълнен от коментари на предизборни гафове. Но аз не мога да повярвам, че в щабовете работят некадърници. Напротив, там работят компетентни професионалисти. Тогава остава единственото заключение, че партиите няма какво да кажат. Нямат послания и не знаят към кого да се обърнат.
Но толкова ли са тъпи партиите, че не могат да си определят публиката и да си формулират посланията? Не. Със сигурност не са. Причината за тази идейна и политическа парализа трябва да е другаде. Причината за обърканата и безплодна предизборна кампания е, че за първи път от четвърт век насам са поставени под съмнение европейската принадлежност на България и членството ѝ в Европейския съюз. Обществото се разделя на „европейци“ и „евразийци“ и политическите комуникатори се виждат в чудо, защото от една страна трябва да усилят популизма, а от друга – да изместят дебата и да го превърнат от вътрешно европейски, какъвто трябва да бъде, в общо цивилизационен. Вече не се говори за многогодишна финансова рамка, стабилизационни облигации и свободна търговия между ЕС и САЩ, а за нови призраци, които бродят из Европа.
Светът сякаш вече не е същият и това се усеща особено силно в България. Промяната си има дата – протестите в Украйна. След тях и особено след Крим, Русия протегна и към нас имперски ръце и надигна невиждана вълна от контролирано „обществено мнение“. Изпълзяха забравени фанатици, които дадоха воля на бурните страсти, бушуващи в мрачните им души. Православието беше похитено и беше превърнато от възвишено лично изживяване в обикновен талибански фундаментализъм. Славянското братство заприлича на нацизъм. Грандоманията и параноята се почитат като политическа далновидност.
Как се отрази това на българската кампания за европейски избори? Евтините популисти веднага го яхнаха. Български партии говорят от Москва. Реликтът Кобзон открито агитира за български кандидати. В предизборен клип прозвуча даже това:
„Европейският съюз е вреден за вашето здраве. За България той означава робство, мизерия, безработица. Ние сме единствената алтернатива за излизане от ЕС!“.
Интересно е, че авторите на този клип чрез него агитират избирателите да ги направят не друго, а именно евродепутати. Налудничаво. Но не бива да им се сърдим. Популистите са лешояди – откъдето им замирише на мърша, натам литват с тежки криле. Сега им мирише на Евразийска романтика и на Матушка Рус и те се втурват, развели славянски бради. И не се питат кой надига тази вълна, с каква цел я надига и какви ще са последиците – ден да мине, самун да загине, както обича да се изразява т.нар. „народен гений“.
Не, не е тъжно, че популистите в името на заветното си приближаване до властта безогледно обслужват мимолетни конюнктури – за тях това е основен предмет на дейност. Тъжното е, че с публичните си изяви – щедро финансирани и усърдно тиражирани – те увреждат нравите на обществото и изкривяват мисленето на хората. Заедно с вълната на славянски фундаментализъм и евразийска еуфория се завърнаха и най-налудничавите конспиративни суеверия. Торовете и пестицидите ни правят роби, ГМО-то ни трови, тровят ни и следите на самолетите в небето. Известен журналист (а не случаен олигофрен от социалните мрежи) писа, че причина за гей браковете е химическото съдържание на хамбургерите и поничките. Рептилите отново плетат извънземните си мрежи, за да се хранят с психичната ни енергия. Добре че не се хранят с простотията ни, защото ще станат дебелаци с по 2-3 метра задници като американците в статията на същия журналист.
Градските легенди и пещерните суеверия на уж цивилизования човек може да са шокиращи, но в повечето случаи са безобидни. По-тревожна е злобата, която се излива. Млади и интелигентни хора с опиянение се отдават на омраза към ближния. Съчетана с описаната по-горе налудничавост, омразата ражда плашещи плодове на мисълта. Тази мисъл се превръща в мисъл на европейския дебат у нас и ето как звучи тя от устата на една съвсем прилична на пръв поглед дама в социалните мрежи:
„Като искате децата ви да бъдат третополови европеиди и да пекат живи хора с цел въвеждане на демокрация – вървете си в Европа и оставете България на нормалните хора.“
Ето това са особеностите на българската кампания тази година. Не драматизирайте. Следващия път сигурно ще са още по-ярки и причудливи. За такива неща дъно няма. Мисля, че ще видим още много чудеса, преди Картаген да бъде разрушен.
