Опасният чар на Джереми Корбин

„Да, икономическите планове на Джереми Корбин като ренационализация на индустрията и поставянето на горна граница на надницата – са фантастични. Да, вярно, привързаността му към хората, които той нарича „нашите приятели в Хизбула“ никак не изглежда разумна и рационална. И да, разбира се, новият лидер на британската лейбъристка партия може и да се окаже неизбираем. “

Тогава той въздъхна. „Но поне отново се забавляваме!“

Ан Епълбаум списва колонка, посветена на външната политика за Washington Post. Познаваме я като автор на книгата „Лагерите на смъртта Гулаг“, за която е наградена с „Пулицър“.

„Носталгията, копнежът по една ера, когато политиката беше „забава“, погледът назад към митичното време, когато „идеите имаха значение“; всички тези неща мотивираха моя събеседник на вечеря да подкрепи избора на Корбин. Подкрепи го и желанието му за различен свят, свят, в който не се нуждаем от НАТО, ядрени оръжия или дори войски. „Няма ли да е чудесно“, попита Корбин преди няколко години, ако „всеки политик по света се гордее от факта, че няма армия“. Подкрепи го и неговото желание за различен вид глобална икономика, такава, в която финансовите пазари не наказват разточителните кредитополучатели, парите могат просто да бъдат принтирани, а ресурсите – неизчерпаеми.“

Тези фантазии не са много нови: много хора през вековете са искали светът да е различен от това, което е, а някои дори са се опитали повече или по-малко успешно да го променят. Фантазиите не са и много необичайни. Няколко доста подобни на тях уловиха Гърция в мрежите си по-рано тази година след като гръцките гласоподаватели заявиха своята подкрепа към Сириза, която обещаваше да им даде повече пари. Това се оказа невъзможно: гръцката страна нямаше повече пари. Нито имаше някой извън Гърция, който да иска да им заеме тези пари. Сириза бе принудена да капитулира и да обещае, че ще се опита да харчи дори по-малко пари отпреди.

Но Корбин олицетворява и още една различна фантазия: мечтата за свят без политически реалности. Корбин не иска да говори на mainstream медиите. Той вече отказа едно интервю с BBC и отказва да отговаря на въпроси от други големи английски медии. Той не харесва „времето за въпроси“ на министър-председателя, трациционният форум на британския парламентарен дебат. Най-близкият му съюзник наскоро обяви, че „не можеш да промениш света през парламентарната система“ – особен коментар за официално избран по класическия начин политик.

Корбин и неговите съюзници казват, че не харесват „политиката по принцип“, но всъщност това, което те не харесват, е демократичната политика, с нейните компромиси и преговори, досадно дълъг процес по вземане на решения, нейният неизбежен стремеж към центризъм и разбира се, дразнещите гласоподаватели, журналисти, опозиционни политици и други вредители, които задават неудобни въпроси.

Не харесват и демократичните политици в Англия, Щатите или където и да било другаде. Очевидно предпочитат компанията на венецуелски популисти и радикалисти, финансирани от Иран. В парламента повече от 30 години Корбин е гласувал срещу собствената си партия стотици пъти. Докато неговите колеги са се опитвали да вземат истински решения и да решават истински проблеми, справяйки се с бюрокрацията и преговаряйки със съюзниците, той всеки път е оставал отстрани, предпочитайки да остане „идеологически чист“. Тази седмица, той отказа да пее националния химн по време на възпоменателна церемония за отбелязване на 75-та годишнина от Битката за Британия.

Въпреки страха на Блеър, че изборът на Корбин направи лейбъристката партия неизбираема, този вид „принципна“ политика може наистина да има някаква електорална привлекателност по същия механизъм, по който идеологическата хигиена винаги е била притегателна сила за немалка част от избирателите. Дори когато въпросната идеология е била опасна, нерационална или обречена на провал.

Затова е важно да насочим погледа си и към тази реалност: Корбин би могъл да бъде следващият министър-председател на Обединеното кралство. Но дори тази катастрофа да не се случи, изборът му за лидер на опозицията на Нейно Величество, е достатъчно лош знак.

Всичко може да се случи и всичко може да се промени, когато политиците са наистина решени да накарат фантазиите си да се сбъднат.