ООН насърчава тероризма в конфликта в Газа

Анн Бейефски, Фокс нюз

След поредното нарушение на примирието, терористичната организация ХАМАС действа с вярата, че ще бъде защитена на международната сцена. Това е защото съвременната Организация на обединените нации (ООН) се е превърнала в инструмент на войната само 7 десетилетия след основаването си „за спасението на следващите поколения от бедствието на войната“.

Време е да се изправим пред грозната истина: ООН насърчава тероризма. Благоприятните фактори за ООН на място в Газа и пратениците на организацията в дипломатическите комфортни зони в Женева и Ню Йорк са партньор в подбуждането към геноцид срещу Израел, еврейската държава.

Да се върнем към конфликта в Руанда, където една радиостанция заяви, че хората от народа тутси са „хлебарки“. От това съобщение се разбира, че убийството е оправдано, че тутси заслужават това, което им се случва. Подобни медии са престъпни.

Демонизацията на израелците от ООН е също толкова отровна, без значение от дипломатическата фасада.

На 30 юли генералният секретар на ООН Бан Ки Мун обвини Израел в „нападение на спящи деца“. На 23 юли върховният комисар на ООН по правата на човека Нави Пилай заяви пред Съвета на ООН за правата на човека, че Израел демонстрира „незачитане на… правото на живот“. Тя каза, че „за всички е потресаващо да наблюдават как деца, които както си играят, стават обект на нападение“. На 14 юли генералният комисар на Агенцията за подпомагане и строителство за палестинските бежанци в Близкия Изток към ООН Пиер Крахенбюл каза пред журналисти, че има престъпленията на Израел са „нападения срещу… цивилни“.

Твърденията, че израелците са убийци на бебета, не са еднократно действие. Това е подбуждане.

Това подбуждане върви ръка за ръка с повтарящите се кръвни клевети от източници на ООН. Древните и подли обвинения, че евреите използват кръвта на невинните за религиозни ритуали, е само леко променено в кръговете на ООН, където евреите се представят като просто за кръв.

„Газа е отворена рана. Ние трябва да спрем кървенето сега“, каза на 20 юли Бан Ки Мун след като похвали финансовия поддръжник на ХАМАС Катар. На 25 юли в Кайро той каза: „Хората в Газа проляха достатъчно кръв“. На 6 август по време на специално заседание на Общото събрание говорителите от повече от 20 държави възроптаха срещу „проливането на невинна палестинска кръв“.

Твърденията, че израелците са жадни за кръв, не са празни приказки. Това е антисемитизъм.

В Хартата на ХАМАС ясно се казва, че намерението на организацията е да убие евреите и да „заличи“ Израел. На 10 юли организацията сама направи сравнение със ситуацията в Руанда, като изпълни песен за ционистите по телевизия „Ал-Акса“, която насърчава зрителите да „унищожат гнездото на хлебарките“.

Както се случва в повечето опити за геноцид, процесът за демонизацията на еврейската държава и едновременното връзване на нейните ръце, докато се опитва да се защити, не се случва за една нощ. Върховната комисарка Пилай прекара целия си 6-годишен мандат в насърчаване на расистката „антирасистка“ Декларация Дърбан и идеята, че израелците са расисти.

Днес подбуждането на омраза от страна на органите на ООН е преоблечено като закон. Твърдението, че израелските действия в Газа са „непропорционални“, се повтаря без прекъсване.

Международният хуманитарен закон изисква „очакваните случайни загуби на живота на цивилни“ да бъде пропорционална на „очакваното военно предимство“. ООН вече направи заключението, без да има познания за необходимите особености, че действията на Израел са непропорционални като сравни броя на цивилните жертви от страна на израелците и на палестинците.

„Като гледам броя на цивилните жертви, трябва да бъде ясно, че отговорът със сила от страна на Израел е непропорционален“, каза на 31 юли заместник-генералният секретар на ООН Ян Елиасон. На 21 юли Бан Ки Мун също свърза „пропорционалността“ пряко с факта, че „повечето смъртни случаи са сред палестинците“.

Логичното следствие на това погрешно мислене е, че за да отговори на Израел, ХАМАС трябва да бъде пропорционален, че трябва да се позволи ракети на ХАМАС да падат върху цивилни израелци. Според ООН законът изисква още смърт сред израелците. На тези гении в ООН също не им хрумна и да сравнят броя на загиналите цивилни палестинци към броя на милионите израелци, които са живели на 15 секунди от смъртта, носена от ракетния огън на ХАМАС ден след ден, година след година. Правото на самозащита не е изключително правомощие на мъртвите. Всъщност, точката за правото на самозащита е за да се предотврати смъртта.

Фиктивните тестове за „пропорционалност“ са загубена игра. През 2004 г. Израел уби лидера на ХАМАС Абдел Азиз Рантиси без нито една цивилна жертва. Рантиси е отговорен за смъртта на стотици израелци и е обявен за „специално определен световен терорист“ от американския Държавен департамент. Тогавашният генерален секретар на ООН Кофи Анан нарече целенасоченото „убийство“ нарушение на международното право.

Лицата на ООН може да не държат оръжие в ръцете си, но участват в същата тази война. Къде е администрацията на Обама в това отвратително извращение на първите принципи? Работи ръка за ръка с ООН.

На 28 юли американския президент одобри единодушното решение на Съвета за сигурност за „президентско изявление“ за Ивицата Газа срещу силните възражения на Израел. В изявлението не се споменават ХАМАС, ракети или тунели. То не определя единствената страна в конфликта, която отказа или наруши всяко примирие. Изявлението не прави разлика между Израел и една терористична организация, като изисква това от „всички страни в конфликта“.

Защо палестинските и други арабски терористи да прекратят 60-годишната си операция за унищожението на Израел, когато това глобално чудовище е зад гърба им?/БГНЕС