Обичай оковите си, Пепеляшке!

Автор: Лола Монтескьо (още от нея на chuime.bg)

Когато бях момиче и прекарвах летните си ваканции при баба, имах неколцина приятелки, имали нещастието да се родят в семейства с така да се каже традиционни разбирания.

Всъщност като се замисля, май всичките ми дружки от това малко планинско градче бяха обречени да растат в традиционен модел семейства. Някои бяха малко по-свободни, други караха нещо като военна повинност под родния си покрив.

Общо взето обаче всички тези момичета имаха да изпълняват сериозни домашни задължения и само след извършването им можеха да излизат да играят. Били сме може би на около 12-13 години. Игрите навън бяха позволени, само ако Мариета първо боядиса оградата на къщата (Том Сойер в пола, кълна се), Елка сготви за баща си и брат си (майката ги беше напуснала), Весето извади костилките на 4 килограма череши, приготвени за компоти, а Катето изглади. Задачите в повечето случаи се даваха от строгите бащи, а майките тихомълком бяха съгласни. Не че аз не помагах на баба, но спорадично и то, когато тя ме помоли – примерно да обеля чушките за зимнината. Аз, като виждате, от малка съм си твърдоглава, бунтарски настроена и МЪРЗЕЛИВА Пепеляшка!

Нямах ежедневното задължение да си заработя играта. И не че някоя от приятелките ми е страдала много, но все пак тази форма на заробване ме възмущаваше, защото закъснявахме за лудориите, които си бяхме намислили. Така че боядисвах и аз с тях огради, вадех костилки и подсвирках под балкона на готвещите и гладещите да побързат.

Всичките ми приятелки имаха братя. Братята имаха едно задължение – да човъркат по автомобила в събота заедно с таткото. Ах, да, и да държат изкъсо сестра си да спазва прилично поведение вечер в младежкия клуб. В смисъл – никакви момчета, никакви цигари. Всичките тези момичета заминаха да следват в други градове, когато пораснаха и първите години изкараха в нон-стоп купони с мъже, алкохол, цигари… Сигурна съм, че и с удоволствие са спрели да готвят, гладят и да ядат череши. Наваксаха си. Братята им пък, с малки изключения, си останаха в малкото градче и се ожениха за покорни жени, които поеха боядисването на огради и правенето на компоти от сестрите, докато благоверните им лежат под колите на двора.

Разказвам тази история, защото се сетих за детството си, докато четях стари коментари под “Мръсните тайни на Пепеляшка” в блога ми. Те много ме впечатлиха. Не с това, че доста хора схващат сатирата като чиста монета и не с това, че доста майки се успокоиха, че не са сами в лудостта си. 🙂

Изуми ме един друг факт – почти никой не коментира превъплъщението на много принцове в мъжете, подобни на братята на моите приятелки от детството. И фактът, че Пепеляшка отново е насадена на огнището, което трябва покорно да чисти, но с ръчица на която проблясва златна халка. Тя е нейната окова, която трябва да обича.

Тая работа явно си е толкова нормална, че освен крива усмивка не заслужава повече. Ожесточеният бой във форума бе за това дали аз мрънкам и съм лигла, защото открито признавам колко тежка е майчината роля. Тоест, некаква си пепеляшка се бунтува срещу боядисването на огради, правенето на компоти, готвенето или гледането на деца, защото й мъчно за игрите, пардон стъклените обувчици. И пита – бе не е ли редно и принцът (или пък братът) да свърши малко работа? Аз да не съм купена на пазара за роби?

Но всички знаем, че истинските пепеляшки си чистят огнището покорно и не протестират. Защото ролите в приказките са раздадени и на нея й се пада тази. Толкоз! Точка! Някои коментират, че отношенията между принца и пепеляшка на другия ден са въпрос на избор. Просто Пепеляшка вместо да мери обувки, за да докаже, че е подходяща (това не го приемайте буквално, а като метафора, че в тази приказка жената е подлагана на тест, а мъжът по презумпция е съвършен, може би трябва да спретне едно състезание по белене на картофи и да се омъжи за победителя. 🙂 Може би.

Проблемът на тази теза е, че освобождаването на пепеляшка от огнището зависи единствено от късмета й. Или от съобразителността й. Или ще попадне на принц, който й ПОМАГА, или – не. Пиша помага с големи букви, защото това също според мен не е достатъчно. Той трябва ДА ДЕЛИ. И радостите и несгодите, нали така? Това не бива да се оставя на късмета или съобразителността. Трябва да е норма в отношенията, към която да се стремят и жените, и мъжете.

За беда има коментари като “мъжът ми не е длъжен” или “така й се пада, след като едно яйце не може да Му опържи”… Напротив, мъжът е длъжен. Също толкова, колкото и жената. На пепеляшка също й се спи, мили принцове. На пепеляшка също й се играе на компютъра/ходи на кино/среща с приятелки. На пепеляшка й се иска да се концентрира върху работата си, ако има кой да играе с детето. На пепеляшка й се иска да не се концентрира върху работата си, ако има кой да работи, а тя си играе с детето. На пепеляшка също й се иска да намери сготвено, опрано и изчистено от време на време. Примерно. Пепеляшка не е само майка и съпруга, но и дъщеря или сестра, приятелка, служителка, и най-вече – жена.

Просто на пепеляшка ролите й са много по задължение, а на принца – толкова, колкото реши. Ако той не ПОМАГА, не е мързелив. Пепеляшка обаче е набедена за мързелана, ако реши, че не иска да мие чинии. Ако той не става нощем да дундурка бебето, не е лош татко. Пепеляшка обаче е антимайка, ако каже на висок глас: „Искам да поспя“. На принца му се случва да остане без работа, никой не го кори. Ако пепеляшка обаче не работи, за да гледа деца (това не се смята за работа), тя става “тъпа домакиня.” Ако пепеляшка и работи въпреки гледането на децата, се превръща в лоша майка.

Така или иначе, мили пепеляшки, на другия ден след края на приказката е много лесно да ви пробутат ролята на лошия. Ако не обичате оковите си, например. Или ако нямате късмет. 🙂

Ах, да, и още нещо, мили принцове: пепеляшка дебелее, уморява се и остарява. И само две неща я правят все още принцеса: любовта и уважението ви.