shareit

„Ню Йорк Таймс“: Опасната игра на Ердоган

| от |

Някога турският президент Реджеп Тайип Ердоган се стремеше да стане лидер на мюсюлманския свят. В настоящата регионална криза той е всичко друго, но не и лидер.

Турски войски и танкове стоят пасивно зад телена ограда на границата, а на един километър по-нататък, в Сирия, ислямистки екстремисти обсаждат град Кобане и неговото кюрдско население. Това е обвинение към Ердоган и неговите цинични политически сметки. Държейки силите си настрани и отказвайки да помогне по други начини, например като разреши на кюрдски бойци да преминават през Турция, той се стреми не само да отслаби кюрдите, а също така като тест за волята на президента Обама, да принуди САЩ да му помогнат за свалянето на сирийския президент Башар Асад, когото презира.

Това също така показва объркване и вътрешно напрежение, което засяга незавършената стратегия на Обама да унижи и нанесе поражение на „Ислямска държава“, сунитската мюсюлманска групировка, известна също като ИДИЛ. Кюрдските бойци в Кобане се борят от седмици да отблъснат „Ислямска държава“. За да помогнат, американците увеличиха въздушните удари, които започнаха да изтласкват бойците на ИД, въпреки че престрелките и експлозиите продължиха и днес.

Но всички страни – американците, Ердоган и кюрдите, са съгласни, че са необходими сухопътни сили за извличане на полза от въздушната сила. Няма да стане, казва Ердоган, ако САЩ не осигурят повече подкрепа на бунтовниците, опитващи да свалят Асад и не създадат забранена за полети зона за сдържане на сирийските ВВС и буферна зона по турската граница за подслоняване на хиляди сирийски бежанци, избягали от боевете.

Никой не може да отрече жестокостта на Асад в гражданската война, но Обама правилно се противопостави на намеса в тази война и заяви, че фокусът трябва да бъде върху унищожаването на ИД, а не върху преследването на сирийския лидер. Най-големият риск в решението му да нападне ИД в Сирия по въздух е, че това може да постави Америка на хлъзгавия наклон на война, която той иначе се стремеше да избегне.

Поведението на Ердоган е недостойно за съюзник от НАТО. Той толкова искаше да свали Асад, че подпомогна ИД и други бунтовници, като позволи бойци, оръжия и пари да текат през Турция. Ако Ердоган откаже да защити Кобане и да се присъедини сериозно в борбата срещу „Ислямска държава“, той ще подпомогне още повече една безжалостна терористична групировка и ще гарантира отровна дълготрайна нестабилност на границата си.

Той усложни и позицията си у дома. Колебанията му да помогне на сирийските кюрди разгневиха кюрдското малцинство в Турция, което организира протести срещу турското правителство вчера, причинили смъртта на 21 души. Ердоган се страхува, че защитавайки Кобане, ще засили сирийските кюрди, които установиха фактически контрол върху много гранични зони в стремежа си към автономия подобно на кюрдските си братя в Ирак. Но ако Кобане падне, кюрдският гняв несъмнено ще нарасне.

В последните дни американците правят усилени опити да разрешат различията с Ердоган, но тези големи несъответствия дълбоко застрашават коалицията от над 50 държави, която САЩ създадоха. Чудно защо толкова дълбок спор не беше изгладен преди Обама да предприеме действия в Сирия. /БГНЕС

 
 
Коментарите са изключени за „Ню Йорк Таймс“: Опасната игра на Ердоган