Новини от Лъжливото овчарче
Нека представя на вниманието ви подбор от заглавия в жълт вестник, от чието име нямате нужда:
„30-годишният Георги от Фермата още е девствен“
„Ива Екимова оплешивя“
„Футболен бос люби Мира Добрева“
„Диана Дамянова спаси котарака си от чума“
„Цветан Василев ака и пишка в златна тоалетна“
„Масларова се отдаде на Бога“
„Отслабнете във вана“
„Плодова салата бори депресията“
„Попето чисти зъбен камък“
Тъпо, нали? Кой се интересува от зъбния камък на футболистите или от физиологичните необходимости на банкерите? Този жълт вестник обаче, въпреки излишно скандалните си заглавия, е безопасен.
Уви, не може да се каже същото за някой онлайн медии, които са склонни да изфабрикуват фалшиви новини, запращайки ги със засилка в социалните мрежи, откъдето никой не излиза сух дори да публикува клип на котки, които се бият с лазерни мечове.
Вчера някои сайтове като Big5, 19 минути и Blitz пуснаха новина, че в Нов български университет са нахлули араби с викове „Аллах Акбар“. Както подобава, новината беше подлютена с факти като близостта на НБУ до Агенция за бежанците и припомнянето на случая с изнасилена от сириец студентка. Всичко това – на фона на серията атаки в Париж, за който целият свят говори.
Неслучилата се история вкарва в обяснителен режим дори зам.-вътрешният министър Красимир Ципов, който трябваше да даде обяснения за (не)случилото се на вътрешна комисия на Народното събрание. От НБУ също излязоха с официално становище по (не)случая, което някак бе пропуснато в информацията, пусната от медиите.
Лъжеинформирането е не по-малко лошо от лъжесвидетелстването, особено в случаи, когато се стигне до това един университет и едно министерство да се вкарват в обяснителен режим.
Подклаждането на и без това опасния огън на расизма и страха от другоземци в името на по-висок рейтинг за няколко часа е далеч от неморалното. То следва да бъде подсъдно и заклеймено. Помните ли приказката за лъжливото овчарче? Може би тя трябва да бъде отпечатана с големи букви на вратата на всяка българска редакция. Или поне татуирана на гърба на някой почитател на несъществуващи новини или небрежен „журналист“, който не проверява източниците си.
Всеки, който пише в Интернет, независимо дали го прави в медия, във фейсбук или в блог, носи отговорност.
Не знам дали повечето хора си дават сметка за кръста на тази отговорност. Ако моя колежка ми каже, че сутринта смугъл мъж с вид на арабин я е гледал странно, мога ли да публикувам новина със заглавие „Агресивен арабин дебне жени в трамвай номер 5“? На теория? Да, мога. Би ли могло това да доведе до спукана глава на няколко души, които „изглеждат като араби“ вследствие на интернет любознателността на някой наци-смелчага и пет двулитровки бира, изпити с неговите приятелчета? Да, би могло. Е, как мислите? Ще нося ли аз отговорност за това, че нечия невинна глава е била счупена заради цвета на кожата му или отговорността ще се разтвори в задръстения от водорасли океан на информационната свобода?
Войната за кликове е опасна. Също толкова опасна, колкото онова, до което може да доведе. И ако интелигентният човек знае, че не трябва да вярва на всяка глупост, която прочете в Интернет, то не всички разбират лъжата. Фактът, че „новини“ като тази за етническото прочистване в Япония или танковете, прегазили ромски квартал в Пловдив, се шерват поне веднъж в годината по време на кризисни ситуации с етнически привкус, показва, че предразсъдъците и глупостта винаги са по-силни от истината. Нека спрем да ги подхранваме, споделяйки „новини“ във Facebook. Google е на един клик разстояние. Ако се изненадате от скандална новина, питайте го за повече информация. И не бързайте да вярвате на сайтове, чието име не сте чували.
