Никсън бе лош, но Обама е по-лош

Роджър Стоун, Фокс нюз

Преди 40 г. общественото недоволство относно действията на американския президент Ричард Милхауз Никсън го принуди да стане първият главнокомандващ на САЩ, който подава оставка. Критиците крещяха за неконституционното и незаконното му поведение, демонстрантите се трупаха пред Белия дом и скандираха „Затвор за главнокомандващия“.

Хората на Никсън шпионират своите съграждани, твърди се, че са използвали Службата за вътрешни приходи (СВП), за да изнудват политическите си врагове. Те повеждат война без съгласието на Конгреса и използват ЦРУ, за да прикриват престъпленията си. Нито един човек не е над закона, уверяват критиците на Никсън. За престъпленията си Ричард Никсън беше принуден да слезе от поста си, избягвайки преследване само заради помилването на президента. Греховете на Никсън изглеждат користни в сравнение с тези на президента Барак Обама.

Хората на Никсън незаконно подслушват неговите политически опоненти. За тази своя постъпка те отидоха в затвора. Когато ФБР използва наблюдение без заповед и следят пощата на антивоенните радикали, тези, които постъпиха така бяха обвинени, съдени и осъдени.

Обама използва Надзорния съд за външно разузнаване, за да гарантира всяко наблюдение, което правителството поиска без основателна причина. Никсън шпионира шепа хора. АНС при Барак Обама подслушва целия народ и наблюдава имейлите на хиляди души.

Никсън говори за използване на СВП, за да изнудва своите опоненти, но няма доказателство, че той го е правил. Незаконната употреба на СВП е сред Точките за импийчмънт, гласувани от Камарата на представителите. При Обама СВП се използва, за да бъдат изнудвави консервативни групи.

Записите на Белия дом показват, че Никсън опитва да използва ЦРУ, за да спъва разследванията на ФБР за скандала Уотъргейт. Това бледнее в сравнение с шпионажа на ЦРУ срещу членове на Сената на САЩ, натоварен с разследването на незаконните дейности на АНС.

Дискредитирането на Никсън съдържа обвинение, че той избягва едноличния орган на Конгреса, за да обяви война като бомбардира Камбоджа. За Либия Обама каза, че само той има правото да реши какво е „война“ и че не е необходимо одобрението на Конгреса. Той продължи да бомбардира Либия, да унищожава нейната армия и да харчи повече от един милиард долара пари на заем, за да подкрепя в гражданска война една страна, която не е съюзник на САЩ. Хората на Никсън обсъждат убийството на разследващия журналист Джак Андерсън. Това е нищо в сравнение с твърдението на Обама, че той има права да убие всеки американски гражданин без обвинение, да не говорим за присъда.

Никсън беше остро критикуван за липсващите 18 минути и половина от записите на Белия дом, макар че неговата дългогодишна секретарка Роуз Мари Удс твърди, че ги е изтрила по погрешка. В разгара на скандала управляващите ЦРУ признаха, че са унищожили записи, за които те знаели, че може да бъдат използвани срещу него в криминални случаи по същото време, когато СВП на Обама твърди, че стотици хиляди документи за злоупотреби с Чаената партия и консерваторските групи „липсват“, без последици.

Макар че Никсън е известен със своя „Списък на враговете“, бившият началник на програмата за глобално събиране на цифрови данни на Агенцията за национална сигурност твърди, че Обама също има списък с врагове, посочени с ключова дума. Този списък е използван за свалянето на набелязани политически врагове, като ген. Петреус. По време на предизборната си кампания Обама дори нагло публикува в интернет списъка си с врагове.

Заради статута на икона на Обама в левицата, либералите мълчат, когато той реже Конституцията по начини, които щяха да учудят Ричард Никсън. Демократите се присмиват на идеята за импийчмънт на Обама за престъпления, които са далеч по-сериозни и широкообхватни, отколкото тези, извършени от Ричард Никсън./БГНЕС