Никой не желае Гърция да напусне еврозоната

Бернд Ригерт, „Дойче Веле“

На 25 януари в Гърция ще се проведат предсрочни парламентарни избори. Победител може да стане коалицията на радикалните леви сили СИРИЗА. Европейският съюз за момента няма отговор на нейното искане за опростяване на дълга на Атина.

Лидерът на СИРИЗА Алексис Ципрас обещава на избирателите да прекрати реформите и строгите икономии и да преговаря с ЕС за опрощаване на целия дълг или поне на част от него. Но дори СИРИЗА не възнамерява да вади страната от еврозоната и да се връща към националната валута.

За дълговете на Гърция ще плаща целият ЕС

„Този въпрос не е на дневен ред. Гърция няма да излезе от еврозоната, никой няма да я принуждава са се откаже от еврото“, заяви председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. „За разлика от пика на кризата през 2011-2012 г., днес никой не поставя под съмнение мястото на Гърция в еврозоната“, заявява еврокомисарят по икономическите и финансовите въпроси Пиер Московиси. Той смята, че ако Атина изпълнява стриктно изискванията на ЕС и МВФ, то още през тази година ще се откаже от програмата за помощи. „Всички изисквания, които сме предявили към гръцкото правителство, са изпълними. Това не са въздушни замъци и недостижими мечти, а полезни и реални мерки“, подчертава Московиси.

През март миналата година кредиторите вече опростиха на Гърция дългове на стойност 100 милиарда евро. Сега левите политици в Гърция искат да бъдат опростени останалите 320 милиарда. Но кредиторите тук са европейските структури и отделните страни. Директорът на брюкселския аналитичен център Bruegel Гунтрам Волф посочи: „Опрощаването на дълговете е много примамлива перспектива, но само за длъжниците. Ако опростим на Гърция нейните дългове, това ще означава, че Германия, Италия или Испания ще се лишат от част от отпуснатите кредити“. С други думи, тогава ще трябва да плащат данъкоплатците в тези държави.

„Гръцките политици не трябва да обещават преди изборите повече, отколкото са в състояние да изпълнят“, заяви в интервю за „Шпигел“ германският финансов министър Волфганг Шойбле. Против отписването на дълговете е и финландският министър на финансите Анти Рине. Гигантските кредити са отпуснати на Гърция и на останалите европейски страни длъжници не само от ЕС, но и от МВФ. Директорът на фонда Кристин Лагард не остави място за съмнение: „дълговете са си дългове“.

Отказът от еврото не е изгоден и за самата Гърция

А френският министър на финансите Мишел Сапен смята, че след изборите в Гърция страните, членуващи в еврозоната, трябва да преговарят с нея за рефинансиране на дълговете. Ирландският му колега Майкъл Нунън изрази готовност да обсъди и опрощаване на част от дълга. Но веднага обвърза това с искането да се започнат преговори за облекчаването на дълговото бреме на Ирландия и Испания. Именно тук се корени голямата опасност: ако се опрости дълга на Гърция, това ще бъде поискано и от останалите страни-длъжници.

СИРИЗА, ако дойде на власт, настоява за преговори с Евросъюза. Дневният ред на коалицията не е конкретизиран все още. Но ако тя не получи отстъпки, тогава ще остане лесният път за излизане от еврозоната: прекратяване на плащанията по дълговете.

Договорите на ЕС не предвиждат механизъм за излизане от еврозоната, но Гунтрам Вулф го описва по следния начин: „Това ще доведе до това, че цялата банкова система ще загуби доверие, включително и доверието на ЕЦБ. Последната ще прекрати достъпа до ликвидността. Ето ви фактическото излизане от еврозоната“.

Много икономисти смятат, че завръщането към националната валута ще помогне на Атина да излезе от кризата. Те рисуват следната схема: Гърция девалвира драхмата, това веднага води до поевтиняването на гръцките стоки в останалите страни и до увеличаване на износа и оскъпяване на вноса. Започва развитие на местното производство. Но това е само опит да се представи желаното за действителност, предупреждава Гунтрам Волф.

Сценарии и последици

„В действителност Гърция ще извлече само частична изгода от девалвацията. Ориентираната към износ гръцка промишленост е много слаба. Въпреки реалния спад на себестойността на стоките, Атина през последните години така и не успя да увеличи своя износ. С други думи, гръцката икономика се нуждае от структурни реформи, а девалвацията е съмнителен инструмент“, убеден е експертът.

Германските власти вече обсъдиха няколко сценария за потенциалното излизане на Гърция от еврозоната. Според информация на „Шпигел“, правителството в Берлин е променило позицията си по този въпрос и вече гледа на излизането като на „преодолимо“ събитие.

И на европейско равнище експертите достигнаха до извода, че ЕС е в състояние да се справи с последиците. Но държавите-членки са готови да положат всички усилия, за да не допуснат такива сценарии като преразглеждане на условията, при които Гърция обслужва своите дългове, просрочване на сроковете за погасяване.

И имат достатъчно основания за това, подчертава Гунтрам Волф: „Гърция ще се лиши от кредита на доверие, а заедно с нея – и Европейският съюз. За международните пазари това ще бъде сигнал, че еврото е по-малко стабилно, отколкото са очаквали, и че страните от еврозоната не са в състояние да постигнат необходимото единство или нямат достатъчно политическа воля, за да го направят. Последиците лесно могат да бъдат предсказани“. /БГНЕС