Нещо ново, нещо старо, нещо синьо, нещо назаем

Автор: Ваня Григорова (http://solidbul.eu)

Този обичай минава за модерен, новаторски в сватбените ритуали. Булката трябва да носи нещо ново, нещо старо, нещо синьо и нещо назаем. Традицията е английска, отпреди век. Старото и забравено на запад у нас обаче се брои за напредничаво. Дотолкова напредничава е и евролистата на „прогресивната лява“ партия БСП.

Нещо старо

Сергей Станишев води листата. Рекламира се като министър-председател на най-успешното правителство по времето на прехода. Меко казано спорно твърдение. В мандата 2005-2009г. икономическата ситуация в световен мащаб беше благоприятна. Повече усилия са нужни, за да се провалиш при общ подем.

Въпреки че вече 13 години е председател на най-устойчивата партия, Станишев е най-проваления социалист. Може би защото не е социалист. Как иначе да си обясним намаляването на корпоративния данък, приемането на плоския данък върху доходите на физическите лица, угодните за близки кръгове закони за ВЕИ, според които 25 години трябва да изкупуваме енергията им на безбожно високи цени? Как да обясним колаборацията с ВМРО, която ежегодно участва в организирането и провеждането на Луков марш, както и настоящото управление съвместно с Атака? Дългогодишните законодателни напъни да се концесионира целия воден сектор и множество други неолиберални приумици?

Да застанеш зад знамето „Станишев“ е възможно най-срамното решение за един осъзнат ляв човек. За десните трябва да е гордост. Затова и пълчища десни „експерти“ са на министерски постове.

Нещо ново

Сашо Симов не е нов в БСП, разбира се. Сега е освежаващо лице в листата. Дългогодишен критик на ръководството на партията, понастоящем реши да се включи в надпреварата. С което само придава миловиден образ на десните политики на управлението.

Интересен факт е, че преди три години беше игнориран на събиране на софийската младежка организация с аргумента, че изобщо не е неин член. На последните избори зае последното място в пловдивската листа. Той беше един от членовете на БСП, които в ден първи на летните протести беше на площада. Впоследствие обсебването на протеста от лумпен-десницата, която пусна цялата налична бяс в действие, го върна обратно в редиците на столетницата. Вътрешната му убеденост в правотата на лявото му даде енергията няколко месеца да спори в медиите с представители на протестърството. За съжаление това го вкара в редиците на пазителите на правителството и благодарение на това стана кандидат за евродепутат.

Има ли шанс да влезе в Европейския парламент? Само, ако БСП отнесе над 40% от гласовете. Преференцията няма да сработи. Избирателите още не са свикнали да я ползват.

Нещо синьо

Петър Курумбашев е продуцент на президентската кампания на Петър Стоянов. Преди това – член на дясната „Гергьовден“. За да подчертае автентичността си, тогава споделя, че първите му стъпки в политиката са мотивирани от желанието да свали комунистите от власт. Последното със сигурност не е заявявал пред избиратели на БСП. Затова кариерата му продължава като общински съветник – гражданин от БСП, депутат – гражданин от БСП, кандидат за президент – гражданин във вътрешната надпревара на БСП, сега гражданският му устрем е с посока Брюксел.

Многобройни са историите с негово участие. Преди няколко години един от общинските съветници на БСП има куража да разкаже за натиска на други общински съветници над бизнесмена /настоящ президент/ Росен Плевнелиев. Г-н Курумбашев, посочен като източник на информацията, тогава предпочете да замълчи. На проговорилият БСП съветник не му остана друго освен да се извини. Подозрението, че професионалният гражданин премълча, поради близостта си с г-н Плевнелиев – негов съсед в затворен комплекс, обаче остана.

Пеперудената драма от началото на месец март тази година в парламента, според някои източници, се е случила с активното сътрудничество на Курумбашев. Въпросът: защо депутат си позволява да превръща Народното събрание в театрална сцена и в трибуна за рекламни „пърформанси“ на TV7 /телевизията на скандалния Пеевски/, остава без отговор. Трябва да се спомене, че Курумбашев отново отказа да има нещо общо. Но ние сме свикнали.

Искаме или не – г-н Курумбашев ще бъде български евродепутат в следващия парламент. Една препоръка за тези, на които ще им се наложи да комуникират с него – само с включен диктофон, пред камера или с минимум двама свидетели.

Нещо назаем

Или под наем? Достена Лаверн стана много популярна едва преди няколко месеца. Когато през 2010 година беше публикувана нейната книга „Експертите на прехода“, над нея тегнеше мълчание. Само четящите леви среди говореха за нея, четящи леви журналисти писаха и толкоз. Книгата беше ценна с това, че повдигна въпроса за неправителствените организации в България, начините за финансиране, механизма на вземане на правителствени решения – тема-табу до момента.

До тук обаче с ползите. Защото не продължи с разобличаването на личности от настоящата власт. Напротив – включи се в техния хор. „БСП не е виновна за плоския данък“, твърди. Че кой да е виновен? Не само нямаше широко обсъждане, но и зам. министри не са били уведомени за намеренията да се приеме крайно несправедливото данъчно облагане. След този безспорен успех на българските неолиберали, икономически анализатор пише в Уолстрийт Джърнъл:
„Наскоро интервюирах подстрекателят за въвеждането на най-ниския в света плосък данък – Светла Костадинова, директор на ИПИ в София, България. Тя настоява, че най-изумителното в случая е, че българското правителство е все още открито социалистическо.“
Ако някой смята, че подкрепата за Лаверн, е подкрепа за лява политика, се лъже.

Достена Лаверн има и още един грях. Във вихъра на летните противопоставяния тя изобщо не се появи, макар нейната дисертация да беше широко обсъждана. Антикомунистите изтупаха от праха клетвите срещу всички леви, тезите за лустрация и „червени боклуци“, от другата страна им отговаряха със „соросоиди“. Това беше най-прекия път към нищото. И докато от разярени реститути и нечели индивиди тип „блогъри“ разум не може да се очаква, г-жа Лаверн беше длъжна да се опита да разясни позицията си на останалите. Репликата ѝ: „Намирам квалификацията „соросоиди“ за изключително грозна“ трябваше да се чуе преди месеци. Сега, когато се кандидатира за евродепутат, е твърде закъсняла. Бесовете са пуснати, олигарсите още са си тук, зрителите са все така в неведение.

Подмяната продължава и със сегашните мерки, уж в полза на уязвимите. Кандидатката съвсем чистосърдечно хвалеше приемането на необлагаем минимум. Наложи се пред камерите водещите да ѝ обяснят, че данък се удържа и се очаква този безлихвен кредит на правителството да бъде върнат на работещите бедни след година. Ако си попълнят данъчните декларации. Имам сериозни съмнения, че дори г-жа Лаверн може сама да си попълни годишната данъчна декларация, какво остава за шивачки, шофьори, чистачки… Резултатът ще видим след година, дотогава Лаверн ще бъде вече евродепутат. Дано успее да се запознае с реалната ситуация в България.

Издигната от „леви интелектуалци“, тя безпроблемно намери място в листата на БСП. Докато мнозина от издигнатите от структурите на партията кандидати /около 200 имена/ изобщо не са били споменати при финалното обсъждане и гласуване. Твърди се, че прессъобщението за т.нар. подписка, с която се издигна кандидатурата на Лаверн, е спуснато в партийния орган „ДУМА“ директно от кабинета на председателя. ПР дейностите са основна част от подмяната, иначе тя – подмяната, няма смисъл.

Не ме гледай какво правя, важно е какво говоря

Гражданите търсят работа, стабилно здравеопазване и образование, справедливост, сигурност. Наместо това БСП се скри зад изцяло „експертно“ правителство. Нищо не навява подозрения за експертност, но така столетницата се отървава от отговорност. Същевременно професионалните й директори на дирекция, членове на държавни бордове и обикновени чантоносци намериха реализация. Зад дребните им стремежи курсът към раздържавяване продължава в интерес на онова задкулисие, дето го нямало.

Така желаната реиндустриализация засега дава знак, че единственото, което ще постигне, е пренасочването на държавен ресурс към акционери на нищото. Опасявам се, че врачани само ще си останат с бляна по „Химко“. Неслучайно през 2011г. десният Трайчо Трайков, понастоящем част от Реформаторския блок, настоява за национализация на предприятието. След като предварително си е купил акции от него.

Под знака на „радикалното ляво“ можеш да заметеш конструирането на частни здравни каси, концесиониране на водния сектор, намаляване на данък лихва с крайна цел премахване, приватизиране на БДЖ и Български пощи, аутсорсинг на административни услуги и каквото още там решиш. Важен е етикета, не същината. Затова когато дойде време за срещи, работа, публична защита най-големите ентусиасти и „радикално леви“ с лупа не могат да се открият. Зяпачи на заплата.

Традициите не са това, което бяха

Приватизация, ниско данъчно облагане, гъвкавост на труда, ограничаване на правителствените разходи… западните мислители отдавна се отричат от неолибералните мерки. Икономическият елит на форума в Давос ги осъди. Европейският парламент реши, че водата е благо, не стока. Липсата на регулации и безкрайната свобода на пазара дадоха своите резултати. Дълги години ще се опитваме да минимизираме неравенството след тях и надигналия се в резултат от масовото обедняване и оскотяване неонацизъм.
Май е време да спрем да се залъгваме с чужди традиции и митове.